сряда, 2 септември 2015 г.

МОМИЧЕТАТА НА 40



Ако някога ви мине през ума, че след 40 животът свършва, веднага си го избийте от главата. Ако някой се опитва да ви пробутва клишето, че след 40 жената е незабележима, просто го подминете. И си спомнете този прекрасен текст.


Момичетата на 40 – какви момичета са само! Те са раними и даже беззащитни. Те са наивни и доверчиви, почти като на 13. Те отдавна са забравили недодяланата романтика на 15-годишните и активния ентусиазъм на 25-годишните.

Те преживяха много.
После примижаха.
После отвориха очи.
И видяха нов свят, ново Аз, нов живот.

Те отново вярват в доброто, защото лошото вече им се е случило. Те са оцелели точно затова – за да повярват отново в най-доброто. Те получават най-доброто, защото са способни да го видят там, където другите не го виждат. Те имат остър поглед, чувствителен слух и нежни ръце. Затова най-доброто се е вкопчило в тях...

Те са красиви. Не, те не са симпатични. Те са възхитително красиви. Защото те са приели, че техните крака, гърди, носове... са точно такива. И те са се научили да ги обичат толкова, че всеки може да се влюби в тях.

Те знаят тайната... Те вече са се преситили от шегите за „милиони", „кариера", „успех" и „социален статус". Те знаят много добре кое е важното и то съвсем не е това, което показват по телевизията и за което говорят на курсове и семинари. Те знаят, че важното е самият живот – неговият вкус, цвят, ритъм и аромат. Умението да се наслаждаваш и радваш на всеки ден.

Те не използват шлифовани фрази и техники за съблазняване. Те нямат готов комплект дрехи за излизане. Те са престанали да бъдат в позиция на „активно търсене". Те са открили това, което им е било необходимо през всичките години – себе си, истинското "аз". И сега, точно такива, истински, те са много по-интересни за всички околни. А за достойните мъже – още повече.

Те отново могат да хлипат силно и да се смеят развълнувано. Те вече са захвърлили бронежилетката на социалното приличие, изискванията, забраните и позволенията. Те ненавиждат времето, когато е трябвало да стоят изправени независимо какво се е случило, когато е трябвало да се усмихват, дори и да им се плаче и да кимат, когато им се е искало да изкрещят. Писнало им е „да се държат в ръце". Те са отворили широко ръцете си и са пуснали на свобода една нова, чувствена и истинска жена...

Те живеят както и дишат – ту бурно, ту тихичко, ту нежно и едва чуто, ту припряно и безразсъдно... Те дишат в ритъма на живота и живеят в ритъма на диханието. Най-после те успяват да живеят заедно с живота.

Те са ужасно любопитни. След като минаха през „Всичко ми е ясно!", сега те гледат с отворени очи: „Ей, момичета, колко интересни неща има наоколо!". Те танцуват, рисуват, пътешестват, покоряват планини... Те творят живота отново и нанизват на него нови мъниста. И всичко им се получава.

Те са всичко друго, но не и лелки. Те носят по-дълги поли, просто защото е красиво. Носят и къси поли. И дънки. И всякакви бижута. Само че са захвърлили скъпите маркови бижута някъде в гардероба, защото вече не им е важно да доказват, че „имат диаманти". Важно им е това, което им харесва. И което е красиво, женствено и топло.

Те вече не броят калории. Защото любовта, интересите, движението, вдъхновението и безразсъдството, с които е пълен новият им живот, са много по-добри от фитнес-залите и кабинетите на пластичните хирурзи. И точно затова са толкова красиви.

Те са захвърлили надалече и задълго всички мотивационни лекции и правила за тайм мениджмънт. Те знаят цената на всяка минута. Те просто успяват и никога не закъсняват, защото за никъде не бързат.

Те просто живеят. И много добре знаят, че най-интересното тепърва предстои.

Автор: Оксана Добрянская

Няма коментари:

Публикуване на коментар