неделя, 6 септември 2015 г.

ПРИЗРАЧКА



Болка, обиди я блокирали, но тя се усмихвала на хората, защото я било срам да признае, че понякога ѝ се плаче, че нещо има, което я тревожи, че може да има и лоши дни. Срамувала се от себе си, от страховете си, от силните си чувства, затова винаги когато я срещали на улицата и я питали „Как си", отговаряла автоматично „Добре" без да се замисли.

Така дните си минавали и Призрачка се смалявала все повече и повече отвътре, ала никой не подозирал колко тежко било в душата ѝ, колко несигурна се чувствала тя.

Една нощ, докато плачела сама в леглото си, на прозореца се появила старица.
„Защо плачеш дете мое?"
Призрачка се изненадала от появата, но могла само да отвърне:
„Какво дете, та аз съм на 35 години вече?"

Автор: Марта Демирева

Няма коментари:

Публикуване на коментар