Photography:Rob Woodcox
Душата иска - любов.
Егото казва “Обидих се!” То е горделиво, иска да е право на всяка цена. Душата не знае да се обижда.
Тя се вслушва в болката, изследва я, задава ѝ въпроси, на какво или за кого напомня, вглежда се в себе си и така има възможност да расте.
Егото е ревниво и търси реванш. То търси вината и отговорността в другия. Така губи шансa си за промяната.
Или ,Азът е обвивката на душата в света на хората. Без Аз душата е незащитена, а тя е неизразимо нежна. Едно е его, а друго егоизъм. Не можеш да се отречеш от егото си, защото така се отричаш от самия себе си. По-скоро в ученията е застъпено разграничението ни от егоизма, не от егото - това са много различнти неща. Да кажем, че егоизмът е сянката на егото. Как можеш да попиташ душата си ли? Вслушай се в съвестта си. Душата говори с гласа на съвестта.
Може би между душата и егото няма разлика. Те са като люспите на лук, сърцевината е душата, външните люспи са егото. Но кой може да каже къде свършва външната обвивка и къде започва сърцевината на лука. Така че между тях граница няма и те лесно могат да преминават едно в друго. Душата лесно може да стопи егото и егото лесно може да стопи душата - два процеса които могат да стават момент след момент . Егото е инструмент за начало и край, душата е инструмент за безкрайност. Егото поставя рамки, душата ги разрушава. Егото носи разум, душата носи чувства. Ако ги погледнем виждаме дуализъм, но не е така, те имат и трето измерение, казва се любов, и тя е връзката между тях. И егото обича и душата обича. Егото обича обсебващо, душата обича безусловно. И човек живее в тези два триъгълника. Големия триъгълник: душа - чувства- божествена любов и малкия триъгълник: его - разум - човешка любов. Първия триъгълник е дух, втория е материя. Но къде се намира човека, той дух ли е или материя? Той е дух и материя в едно - пресечната им точка. Така че, правилно е да се движим и по двата триъгълника, като не забравяме, че сме баланс, че сме и дух и материя
Няма коментари:
Публикуване на коментар