неделя, 21 юни 2020 г.

ореховки






Те, ореховките, които са винаги лъскави, меки и с лепкава сърцевина.

Години наред съм правила ореховки - кога успешни, кога по-малко, но колкото и да се доближаваха почти-почти към търсената от мен текстура, все ми липсваше още нещо малко...докато не открих тази рецепта.







Но ето и самата рецепта:
100 г млени орехи
150 г захар
2 белтъка
1 с.л. царевично нишесте (брашно)
няколко капки лимонов сок
1 ванилия


В тенджера слагам белтъците, половината от ядките и захарта и слагам на котлона. Почвам да разбърквам, докато захарта се разтвори напълно.
Всичко правя на умерена до ниска температура, тъй като искам сместа да се хомогенизира добре, но и белтъците да не се "сготвят". Първоначално ще бъде по-светла и течна, а впоследствие сместа ще става по-светла и ще се сгъсти като крем. Тогава я махаме от огъня.Добавяме останалите орехи и лимоновия сок и разбъркваме добре. Накрая прибавяме нишестето и ванилията и смесваме отново. Оставете сместа леко да се охлади преди да печете, но не прекалено, тъй като ще се сгъсти при изстиване и ще ви е по-трудно. Печете на 160 градуса за около 15 минути.  

Изпробвана рецепта,  копирана  от  http://lussisworldofartcraft.blogspot.com/2018/03/orehovki-bulgarian-flourless-walnut.html

неделя, 14 юни 2020 г.

ОБЯДИ СЕМЕЙНИ



Полента(качамак) със зеленчуци 

Полента с  грах, моркови, царевица и сирене. По желание може да я сервирате с допълнително пресен черен пипер и прясно изцеден сок от лимон, ядки, който доста освежават ястието. Кюфтенца от мляно месо и гарнитура от домати с пресен лук(овкусени с шарлан).

четвъртък, 4 юни 2020 г.

Порцеланово Сърце / Porcelain Heart




НЕ ДАВАЙ МЯРА НА ДУШАТА МИ

Не ми приписвай размера на твоите дълбочини.
Така никога няма да поискаш да се гмурнеш още малко в дълбините на душата ми,
защото ще си мислиш,
че си ги достигнал/а, но няма да е така.
За теб ще бъда толкова плитка,
докъдето можеш да нагазиш.
Ни повече, ни по-малко.
За това не давай мяра на душата ми.
Аз все още не съм й намерила дъното,
пък какво остава ти.


И не бъди уверен/а, че добре ме познаваш.
Ти да не би да си се разкривал/а някога изцяло?
Човек е като Книга - ти четеш отначало,
а той през това време
дописва от другия край.
И книгата става безкрайна.
Как ще кажеш, че си ме прочел/а,
когато аз все още пиша Живота си?

Не ми прехвърляй твоите страхове
и не ме ограждай с твоите граници.
Не ми приписвай твоите особености,
защото така пропускаш моите белези,
и ми съшиваш твоите избори,
а не питаш за моите.

Крилата ми са леки,
могат да носят само мене си.
Не мога да те накарам да полетиш с мен,
ако не изградиш сам/а свои.
Един чифт крила, не могат
да се борят срещу два чифта ограничения.

Николета Иванова
page: Porcelain Heart ©из Николета Иванова  Относно Аз съм Николета Иванова ©, а тук ще се докоснете до моят свят на проза и поезия.

неделя, 24 май 2020 г.

Двуобредният молитвен дом на мюсюлманския светец Акязълъ баба и на неговия християнски двойник св. Атанас

 
Тюрбето(1)и имаретът(2), руините от дервишкото (3) текке (4)

Според легендите Ак Язалъ Баба бил великан с чудовищна сила и построил теккето само за ден, лекувал и вършил чудеса. Самото тюрбе на светията също е много интересно и обрисувано отвътре със стенописи в източен стил. 






На пода, в центъра на седмоъгълната постройка, правилен седмостен с прилепено към една от страните му правоъгълно преддверие, каменен саркофаг покрива тленните останки на алианския светец Акязълъ баба суфиски суфизъм( 5) духовен водач на дервишите, последователи на неортодоксалния ислям, почитан като мъдрец и лечител на хора и животни. С думата „баба“ („татко“) религиозната общност нарича своя старейшина и водач. Каменната плоча над тялото на този баба винаги е покрита с ръчнотъкани черги, кърпи, чорапи, сладкиши, дарове за Акязълъ. Дошлите да видят гроба му, могат да пъхнат ръка в издълбан отвор, за да усетят пулса на напусналия само телом земята. От камъка струи някаква наелектризираща, странна енергия. Трудно е да се намери сравнение за подобно усещане. Ако вярвате, сигурно, ще почувствате и пулса на погребания край Оброчище (6).
Великолепно пътуване в миналото и мъдро послание към настоящето.






1.Тюрбе(мавзолей)

2.Имаретът е( благотворително заведение, широко разпространено в Османската империя между 14 и 19 век. Имаретите представляват места, в които се раздава безплатна храна на бедни хора, поклонници, дервиши и други.)3.дервиши (вид ислямски монаси)
4.текке ( религиозен център)
5.Суфизмът или тасаууф(аскетично течение в исляма до 9 век, стремящо се към разкриването на негови скрити мистични измерения. Последователите на суфизма се наричат суфии или дервиши.) 

6.Оброчище („оброк“, тоест обричане, клетва, дан към боговете. свят човек.)

неделя, 17 май 2020 г.

Всяка книга, която съм прочела ми е любима, защото е оставила някакви следи в съзнанието ми, успешно е пренесла много мъдрост. И не само. :) „Читателят живее хиляда живота преди да умре. Човек, който не чете, живее само един.“Джордж Р. Р. Мартин


ОСО БУКО

ОСО БУКО (OSSO BUCCO) Това невероятно вкусно ястие е специалитет от Ломбардската кухня. Състои се от нарязан на шайби телешки джолан, задушени зеленчуци, бяло вино и бульон.
Често се гарнира с гремолата и традиционно се сервира с ризото ала миланезе или с полента(качамак), в зависимост от регионалните вариации. Мозъкът в дупката в костта е ценен деликатес и определяща особеност на ястието.
В модерната версия има домати ,а в оригиналната версия не.
Има и по-стара версия с канела, дафинов лист и гремолата.
В България за жалост телешкият джолан се предлага най-често обезкостен, но вие може да поръчате на местният месар да ви нареже телешки джолан на шайби.
Гремолата-смес от ситно нарязани лимонова кора, магданоз и чесън. Добър апетит!



Необходими продукти:

1,200 кг телешки джолан, нарязан на шайби (на филии);
80 г масло;
1 глава лук;
малко брашно;
1 суп. лъжица доматено пюре;
1 чаша сухо бяло вино;
3 чаши вода;
3 домата;
1 скилидка чесън;
1 връзка корени за супа;
½ лимон;
Сол, чер пипер, лимонена кора.

Приготвяне и варене – 1ч 45 мин

Варене в тенджера под налягане – 25 мин
Начин на приготвяне:
Оваляйте парчетата месо в брашното. Сложете ги в тенджера с 50 г масло да се изпържат леко (до златисто) от двете страни на силен огън. Прибавете лука, нарязан на ситно.
Добавете 1 суп. лъжица доматено пюре, 1 чаша вино. Оставете да поври за малко. После прибавете: 3 чаши вода, корените за супа -  1 връзка корени за супа, с което се обозначава 1 морков, 1 парче пащърнак, корен от магданоз и 1 парче целина., скилидката чесън – смачкана, сол, чер пипер. Оставете да ври на слаб огън 1 час (в тенджера под налягане – 20 мин). Обелете доматите и ги нарежете на ситно, като изхвърлите семките. Прибавете ги към месото, както и лимонената кора. Оставете да поври още 15 мин (в тенджера под налягане – 5 мин).
Извадете корените за супа и лимонената кора от тенджерата. Сервирайте в голяма чиния като подредите шайбите от месото и отгоре сипете от соса.