вторник, 10 юли 2018 г.

Две деца и втора работа…


      Разделяте  се с „времето за мен“, има време  преди работа и след работа. 
      Споделените момени  през уикендите   стават  още по-специални.  
      Жунглирането става все  по-добро  с отговорностите, мисленето по-комбинативно. 
         
      Планирането става по- добро, все пак  да има как да излезеш в отпуск по едно и също време и от двете места.
      Преоткриваш някакви наново  града .  
      И  куп супер умения, които ти позволяват някак си да не полудееш в цялата тази джунгла от вечно препълнен график, в който ти се иска да ти остане  малко време освен за семейството и за приятелите, и за блога, и за хобито , и теб самата, иииии  за малко от това,  и малко за онова …,и да, за сън.
      Малките подаръчета, които наистина заслужаваш със своята работа и отдаденост, понякога помагат. 
      Иииииииииииии спестяванията , за  реализилането на по-голяма мечта, дано не е мираж.

понеделник, 18 юни 2018 г.

Просто така

        Доверяваш всичко. Не, защото на никого няма да каже, нито защото всичко ще приеме, не за да се похвалиш, или оплачеш. Просто така.

       С годините спечелих и изгубих много приятелки. Възхищавала съм се на много от тях. Няколко и до днес мога да нарека близки. Дори когато сме разделени от държавни граници, не се виждаме с месеци, с години, когато се видим все пак, усещам връзката. Дори когато животът ни е променил до неузнаваемост, сякаш все още го има онзи първоначален пламък.

      Днес намирам, че ми е все по-трудно да започвам истински приятелства.

      Имам си двама -трима верни другарки,
      Ах, верният другар е много скъпо нещо! / Той знае да чете в сърцето ти дори: / не става нужда да му казваш ти / какво желаеш и какво си патил. / Нà, може сън един да го смути, / когато се отнася до приятел. —  из баснята "Двамата приятели" Жан дьо Лафонтен.

вторник, 8 май 2018 г.

Игри на открито

Игри на открито

ОПИСАНИЕ
Тази забавна игра е интерпретирана с помощта на комплект опашки, които се захващат с щипки и велкро.
Играчите трябва да се опитат да хванат опашката, без самите те да се оставят да бъдат уловени.

четвъртък, 19 април 2018 г.

"Аз съм“ е кратка портретна форма

С недостатъци съм. Шантава съм, шашната съм,  сложна, чуплива, променям се, изисквам,  плача, крещя, имам болезнена нужда от доброта, търся повече. Имам пикове на неувереност, кризи на вярата и умея, и не умея да живея скучно. Ужасна съм. Разсеяна съм. Не се затрупвам с обстоятелства. Зная, че има някои неща у мен, които ме озадачават. Както и други, които не познавам. Фантазирам, мечтая, надявам се  и се страхувам !Виждам, чувам, усещам, мисля, говоря и действам разумно и неразумно!
Декларирам самоуважение!

Интереси



     Интересувам се от нещата, които се таят, всичко онова, което се сънува нощем, нещото което е винаги в ума, онова, към което те тегли сърцето, което кара да се върви напред.
    За да разбера трябва да ми кажат какво се случва в тях! Онова, което е като много други и все пак единствено. Онова , което се е свило, затиснато от дребните проблеми и дребнавите мисли. От страховете, че нищо не е такова, каквото си очаквал да бъде. От годините, от инерцията, от засилващите се слабости, това, от което се забравя що е дързост.

     Какво е времето в тях? На колко години са там?


 


    Ужасяват ли се от безкрайността на Вселената?

    Знаят ли какви са във всъщност?

    Откъде идват и докъде достигат мечтите?

    В кой килер са зарязали детството?

    Как приемат реалността?

    Подготвят ли резервен план за бъдещето?

    Отказали ли са са ?