неделя, 13 ноември 2016 г.

Просто и нагледно за това как ние самите сме готови да погубим живота си.









– Тук ли е опашката за жертвоприношение?

– Тук, тук! Вие сте след мен. Аз съм номер 852, а вие – 853.

– Олеле… И кога ще ми дойде редът?

– Не се безпокойте, бързо върви. Вие в името на какво искате да принесете жертва?

– В името на любовта. А вие?

– В името на децата. Децата ми са всичко, което имам!

– А какво ще жертвате?

– Личния си живот. Само да са здрави и щастливи децата. Всичко им давам. Един добър човек искаше да се омъжа за него – отказах му. Как ще им доведа вкъщи пастрок? Оставих любимата си работа, защото беше далеко от дома. Започнах като лелка в детската градина, да са ми пред очите, да ги наглеждам, да са чисти и нахранени. Всичко за децата. За мен – нищо.

– О, разбирам ви. Аз искам да си пожертвам връзката. Разбирате ли ме, вече нищо няма между мен и мъжа ми. Той си има друга жена. И в моя живот се появи друг мъж, но… Само ако мъжът ми си беше тръгнал пръв! Обаче той не се мести при нея. Плаче… Казва, че е свикнал с мен. Мен ми е мъчно за него. Плаче! Так и живеем…

Вратата се отваря и се чува глас: «№ 852, заповядайте!».

– Е, хайде, аз влизам. Така се вълнувам. Ами ако не ми приемат саможертвата?

№ 853 се свил на кравайче и си чака реда.

Времето тече бавно, но ето – най-сетне № 852 излиза от кабинета.

– Какво стана? Приеха ли ви саможертвата?

– Не… Има изпитателен срок. Върнаха ме да помисля още.

– А защо? Защо не веднага?

– Ами питаха ме: „Хубаво ли си помислихте преди да поискате това? Все пак завинаги е!“. Казах: „Нищо! Децата ще пораснат, ще оценят какво е пожертвала майка им заради тях“. Пуснаха ми един филм в кабинета. Доста странен. Май за мен беше. Децата вече бяга големи в този филм. Дъщерята се беше омъжила през девет земи в десета. Синът звънеше един път в месеца под строгия поглед на снахата, която говореше през зъби…Питам го: „Защо така с мен се отнасяш, сине, какво съм ти сторила?“. А той: „За Бога, не се меси в живота ни, мамо. Нямаш какво да правиш ли?». А какво да правя, аз цял живот освен с децата с друго не съм се занимавала? Децата ми май не са оценили жертвата ми. Напразно ли съм се старала толкова?

От вратата на кабинета се чува глас: „Следващият № 853!“.

– О, сега съм аз… Доста ме наплашихте вие. Хайде, влизам!

– Заповядайте, седнете. Какво принасяте в жертва?

– Връзката си…

– Ясно… Я да видим.

– Ето… Вижте, тя не е много голяма, но е симпатична. И е сравнително нова, неизносена, ние се запознахме преди половин година.

– В името на какво искате да пожертвате връзката си?

– За да запазя семейството…

– Чие семейство, вашето ли? Налага ли се?

– Ами да! Мъжът ми има любовница, дълго време вече ходи при нея, лъже, нямам сили вече.

– А вие?

– Какво аз? Появи се в живота ми друг човек, имаме връзка.

– Връзката с него ли искате да пожертвате?

– Да… За да запазя семейството.

– Нали казвате, че мъжът ви има любовница, а вие – друг мъж. За кое семейство говорите?

– Ами още сме женени по документи, значи сме семейство.

– Значи това ви устройва?

– Не! Как може? Все плача и преживявам.

– Но да промените нещата и да започнете официално нова връзка не желаете, така ли?

– Ми не е толкова дълбока новата връзка, ей така – за прекарване на времето е. Няма да ми е жал за нея.

– Щом е така, направете вашата саможертва.









– Казаха ми, че давате някакъв филм тук. За бъдещето. Защо не ми го пуснете и на мен?

– Филмите са различни. На някого пускаме филм за бъдещето, на друг – за миналото… На вас ще пуснем филм за настоящето. Гледайте.

– О, Боже! Та това съм аз. Ужасно изглеждам. Не, не е истина, аз се грижа за себе си.

– Ето как душата ви се проектира върху външността ви.

– Прегърбени рамене, устните увиснали надолу, очите мътни, провиснали коси…

– Така изглеждат хората, когато душата плаче…

– А това момче кое е? Добре изглежда… Притиска се в мен!

– Не го ли познахте? Това е мъжът ви, в проекцията на душата.

– Що за глупост? Мъжът ми е възрастен човек.

– В душата си е дете. И се притиска към майка си…

– Той и в живота е такъв. Все да се присламчи, да се докопа.

– Значи, не вие към него, а той към вас?

– Аз от малка знам – жената трябва да е по-силна, по-мъдра, по-решителна. Тя трябва да ръководи семейството и да насочва мъжа си.

– Силната, решителна и мъдра мамичка трябва да ръководи своето момче-мъж. Така излиза. И да му се поскара, и да го приласкае, и да прости. А вие какво искахте?

– Но аз не съм му майка, а жена! А във филма той е толкова виновен. И отново ще хукне при онази повлекана, а аз въпреки всичко го обичам!

– Разбира се, нали момчето ще си поиграе в пясъчника и ще се върне у дома. При любимата мама. Ще поплаче в престилката й, ще се извини… И ето го краят на филма. Да приключваме срещата. Ще жертвате ли любовта си? Не размислихте ли?

– А защо не ми показахте бъдещето?

– Защото го нямате. При такова настояще вашият „малчуган“ ще избяга, ако не при друга жена – към болест някоя. Или изобщо в нищото. Ще намери начин да изпълзи из под майчината пола. Той също иска да порасне.

– Но аз какво да правя? Заради какво да се саможертвам тогава?

– Вие решавате. Може би ви харесва да сте майка. Повече, отколкото да сте жена.

– Не! Искам да съм любимата жена!

– Мамичките също понякога са любими жени. Е, какво? Готови ли сте да се саможертвате? За да запазите това, което имате и мъжът ви да си остане момченце?

– Не… Не съм готова. Трябва да помисля.

– Разбира се, ние даваме време за размисъл.

– А съвети давате ли?

– Охотно и с удоволствие.

– Кажете ми, моля. Какво трябва да направя, за да порасне мъжът ми?

– Вероятно да престанете да бъдете мамичка. Да се обърнете с лице към себе си и да се научите да бъдете жена. Жена. Съблазнителна, вълнуваща, загадъчна, желана. Такава, на която се пеят серенади и се подаряват цветя, а не такава, на която и плачат в пазвата.

– Мислите ли, че ще помогне?

– Обикновено да. Но само в този случай, ако изберете да сте Жена. Ако ли не, заповядайте отново. Връзката ви с мъжа извън семейството е забележителна, ще я вземем с удоволствие. Знаете ли колко хора по света мечтаят за такава връзка? Така че, ако решите да пожертвате тази връзка в полза на нуждаещите се – заповядайте.

– Ще помисля…

№ 853 разтреперана излиза от кабинета здраво притискайки към гърдите си връзката, която е искала да пожертва.

№ 854, треперейки от вълнение, влиза в кабинета.

По -малко консумирай, повече рециклирай


 

   Креативността ми е начин да изразя себе си и да отправя послание, а в него всички да открият себе си и да изградят стил. Промяна е за мен, семейството, за хората с които общувам. Започвайки с малки стъпки, изразявайки го чрез бижута и аксесоарите от рециклиран текстил, които правя сама.
   Бижутата от материали, които рециклирам и цветни чорапогащници, с тези цветни акценти придавам на обикновената туника или рокля съвсем нов облик освежавайки цялостната визия от базови модели.
   В модата няма нищо забранено, така че експериментирайте с комбинациите, стига да се чувствате добре.
   Любимата ми черта, която искам да подчертая с аксесоарите е да покажа, че съм цветна и иновативна, посланието, което искам да предам, че за да изглеждаш добре не нужно да е  е помпозно. 


най - важното,  по -малко консумирай, повече рециклирай !

Красимира Василева Димитрова

събота, 8 октомври 2016 г.

Приятелството е особен вид любов.

        Приятелството е особен вид любов. Няма договор, който да ви обвързва заедно, няма правило, според което да се обичате безусловно и няма пресилено обвързване, освен това, кое- то ти самата си готова да вложиш в приятелството ви.
       Всички имаме нужда от някой, пред който да можем да пеем песни с цяло гърло, без да се притесняваме какво ще си помисли.
       С малките ви "вътрешни" шеги са си само ваши и околните дори не разбират какво се е случило.
       С многото уважение!
       С това, че нещата просто се случват  без да  казват или правят нещо определено. 
       Може би, това са  малка част от причините, поради които приятелствата ни са толкова ценни. Защото в края на деня, след трудности в работата  или други проблеми, избираме хората, които искаме да са около нас и те са тези, които си струва да запазим близо.