петък, 20 януари 2017 г.

Любовто е неписан закон

Любовта във всичките й проявления. Ако изобщо има нещо, което е неписан закон, това е законът на любовта, колкото и банално да звучи. Много е сложно. Любовта не е обикновено занимание. Човек трябва да се грижи за нея, да работи, да я пази. Въпрос на постоянни борби е. Много по-трудно е да обичаш, отколкото да мразиш. Когато работиш нещо, което е важно за теб, първото, от което си обладан, е любов. Но рискуваш да я изпуснеш по пътя, да я разпилееш и да я пропилееш. По-сложно е да опазиш брака си, отколкото да имаш 15 връзки. Не знам, взаимно е. Няма борба, която е само от едната страна. Любовта е взаимност. Не е нещо, което можеш да предизвикаш с някакви игрички, манипулации или други форми на влияние върху човека до теб. МИРОСЛАВА КАЦАРОВА

неделя, 15 януари 2017 г.

бавното живеене

Винаги ще имам причина да се събуждам с усмивка. Наслаждавам се на живота и знам, че той наистина е много кратък и за сметка на това удивително прекрасен. Именно затова вече не мога да си позволя да се загубвам в забързаността, пропускайки прекрасното и вълшебното. И всъщност парадоксът е, че колкото по-бавно живееш, толкова повече неща можеш да свършиш и толкова повече време имаш. За всичко.Бавното живеене ми даде най-важното – открих причината, която да ме кара да се събуждам сутрин с усмивка, благодарност и удовлетвореност. Открих какво съм и какво истински мога.

неделя, 18 декември 2016 г.

и да го разглезиш

Красимир Дончев · няма да напиша, че текста е глупав, защото това ще породи контрареакция, а целта на коментара ми не е такава това да даваш на детето си нещата, които поиска и които си решил, че можеш да му дадеш, и да го разглезиш са две грамадно различни неща. един умен тип (вече покойник) ми даде една удивително проста дефиниция на понятието "цивилизовано поведение" и това е - да контролираш силата (и най-вече деструктивната част от нея), която притежаваш. заради това, танцуването по ръба на "да дам ли и ли не", "да се съглася ли или не", "да отстъпя или не" е трудно и не се подчинява на рецепти и генерализация от типа "ние така или ние онака". те са най-малкото несъстоятелни. изграждането на самоосъзнаването на детето до човек способен да контролира поривите на емоциите си и егото си е бавен и индивидуален процес, за който може да има някакви напътствия, но няма универсален алгоритъм. условието, без което не може е родителите да са грамотни по темата и да имат "третата" гледна точка (т.нар God's view или "поглед отгоре") по време на всеки акт на възпитание. друго условие е да не забравят нито за миг, че практически всяка секунда прекарана с детето е акт на възпитание и всяка издънка в личното им поведение се копира незабавно в детската memroy card. и до тук ще спра, защото останалото е изключително индивидуално - усещане за енергията на детето, разбиране на причината за реакциите му (които учудващо често са просто симптом на умора), начините за смекчаване на кризата (които понякога се свеждат само до една топла прегръдка, а не непременно "даване" на пожеланото) и прочее ако родителя възпитава детето си ръководен от егото си и неосмислените шаблони описани в статии като тази, която коментирам, шансовете да изгради разглезен тиранин са много обещаващи