.........Мълча. Не знам какво да кажа. От всичко, което чух, осъзнах, че за детето ми съм както добра майка, така и лоша майка понякога. И той въпреки това ме обича. И всъщност ме обича именно в моментите, в които съм се отказала за миг от „добрата майка“ и съм била себе си.
И в този миг си признах, че понякога съм и лоша майка. И сега ми се случва да няма нищо за вечеря и синът ми да яде сандвичи, защото аз съм излязла да вечерям с приятелка. Или да си легна да поспя, вместо да играем на монопол. Или да зарежа всичко вкъщи и да отида в парка. Сама. Защото аз имам нужда.
И разбрах, че детето ми няма нужда от добра майка. Той има нужда от истинска майка. Такава, която се грижи и за себе си. Понякога първо за себе си. Която е щастлива. Която знае от какво има нужда и си го дава. Майка, която понякога съзаклятнически посред нощ си поделя един супернездравословен шоколад със сина си. Която понякога не знае, понякога плаче, понякога няма сили и се предава от умора. Майка, която е такава каквато е, а това означава да бъде и лоша майка понякога. Но пък истинска...
ДЕНИЦА ИЛЧЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар