" Всяко дете го учат да не скача, да не тича, да не пищи, да не се радва много, да не се смее на висок глас. „Седи мирно" -като че ли има нещо лошо в това енергията да се прояви. Всеки път, когато детето е щастливо, семейството, хората наоколо, всички започват да го поучават, като че ли е станало нещо лошо. А когато детето не е щастливо, когато е нещастно, всички му съчувстват.
Когато детето е болно, всички се грижат за него; когато е здраво, всеки го възпира: „Не прави това, не прави онова." Когато детето лежи болно на леглото, идва бащата, идва майката, идват роднините. Всички те много се грижат за него. Малко по малко то научава, че в енергията, в щастието, в радостта има нещо в основата си погрешно. В танцуването, в търчането наоколо, в пищенето от удоволствие по същество има нещо лошо. То схваща намека.
А това да си тъжен, болен, има нещо в основата си добро. Когато детето е тъжно, му обръщат внимание, съчувстват му. Когато то е жизнерадостно, изглежда всички са против него; целият свят е срещу него. Това създава вина, едно дълбоко чувство за вина в детето, и тази вина го следва през целия му живот.
Поради това обучение... А в това обучение има един порочен кръг: ти си обучен от твоите родители, твоите родители са обучени от техните родители. Някъде далеч в миналото, в един момент дълбоко скрит в непознатата история, нещо е станало не както трябва." ОШО
Няма коментари:
Публикуване на коментар