петък, 26 април 2019 г.

не си спомняш как



"-Ти не разбираш, Робърт! Никой не разбира...
Когато една жена направи избора да се омъжи, да има деца, от една страна това е ново начало, а от друга страна животът и спира. Започваш да градиш един нов живот със задължения, създаваш дом.

Ставаш майка, съпруга и се застояваш на едно място, за да може децата ти да имат свободата да се движат.
А когато те пораснат и напуснат дома, отнасят всички тези задължения със себе си. И тогава ти искаш да се движиш свободно както преди, но вече не си спомняш как, какво може да те развълнува, защото отдавна никой не те е питал. Дори ти самата. Никога през живота си не си мислила, че любов като тази може да ти се случи..."


"Мостовете на Медисън"

неделя, 21 април 2019 г.

Не е лесно да си оптимист в депресия



Ние, депресираните оптимисти, така се раждаме. С депресия. Съвсем скоро животът ни дава достатъчно основания за нея.

Обаче жаждата ни за живот е толкова силна, че депресията ни се развива на фона на несломим оптимизъм.

Оптимистите в депресия сме си такива – прекарваме дните си в бездната на отчаянието, но с пленителна усмивка на лице.

Ще ни познаете по това, че винаги скапваме всичко в живота си – от работата до любовните връзки, ама така, без да разберем, без да искаме…

Тъжно ни е, но все пак вярваме, че следващият път нещата ще се наредят по-добре.

Колкото и да сме оптимистично настроени, все пак никой не обича вечно печални или раздразнени хора.


Общо взето, хората ни правят на маймуни, защото сме прекалено вглъбени в тъгата си, измисляйки стратегии как да се измъкнем от нея, че да забележим какво се случва.

А това ни учудва и натъжава още повече.

Все пак учудването и удивлението са в основата на оптимизма. То единствено любопитството ни държи на тоя свят.

И ние имаме мечти като всички. Но нашите са само облаци в кафето ни сутрин.

Понякога и в следобедното. Ако денят е бил спокоен.

Минават ни мисли понякога да се откажем и да накараме всичко това да спре, но те са само за забавление.

За да може да усетим още по-силно очарованието на живота след като сме потънали и сме се измъкнали невредими.

Тя, нашата депресия, не е тежка… Нещо като мъгла е. Живеем си в мъгла.

И всеки ден чакаме само едно – най-сетне Раят и Адът да се удовлетворят и отпред да светне НЯМА пред табелките им за СВОБОДНИ СТАИ.

За всеки случай – Пазете здравословна дистанция!



автор: Катерина Петрова

вторник, 9 април 2019 г.

Как ухае пролетта! На градински цветя и цъфнали дръвчета. Букет от нежност и свежест! Уханието... Ами, да... ухае... някак синьо и омайно.