Усмивката като щит
Всички сме имали моменти, в които сме се чувствали нападнати по някакъв повод. Имали сме дни, в които сме проявявали самоконтрол, за да избегнем негативни последствия от спор или скандали. Може просто да сме спирали разговора, без да отговаряме на нападките. Така сме преценили, защото другият не ни чува и ни се е струва безсмислено да го продължим. Знаем, че усмивката ни в тези ситуации ще ни помогне да се предпазим от негативно отношение и често може да подейства обезоръжаващо на нападателя. Тя е нашият нестандартен начин да избегнем конфликта. Чрез нея показваме нежеланието си да бъдем част от отрицателните емоции, отправени към нас. Нашата усмивка се оказва доста силен щит при отбрана. Щит, с който прекратяваме битката и не позволяваме да бъдем уязвени.
Отвътре може да ни ври и кипи или да изпитваме силна болка, на лицето ни обаче се вижда усмивка. Може да е малко крива и горчива, но все пак е там. Най-близките ни хора често разпознават какво е състоянието ни отвъд нея. Когато я ползваме пред тях ни се иска да ги предпазим от състоянието си или сме се затворили и не желаем да го споделим. Но истинския приятел би изтрил тази нескопосана усмивка с добър разговор.
Когато не се чувстваме добре усмивката може да ни подейства като измъкване от собствените ни отрицателни емоции. Нещо като начина, по който Барон Мюнхаузен се самоизмъква от тресавището, като се издърпва за собствената си плитка. Въпросът е дали ще позволим на усмивката си да стане истинска част от нас, а не да остане фалш за пред другите. Тя може да бъде нашата автотерапия, с която да променим придошлите в нас отрицателни емоции. Има успешни практики по смехотерапия, най-малкото, което можем да направим е да се погледаме малко в огледалото, усмихвайки се и да си припомним колко по-хубави и дружелюбни ставаме и как започваме да се харесваме. А от там ще дойде и по-високата самооценка, която има несъмнено притегателна сила.
Всеки от нас избира как да използва своята усмивка малко на инат. Когато имаме достатъчен опит с нейното въздействие сами избираме моментите и хората, на които да я покажем.
Важното е да не губим искрената си усмивка. Така че - усмихвайте се на живота, това е важно!
Основата на киша се пече във вече загрятата фурна за 20 минути. След леко охлаждане се изсипва пълнежа и се връща във фурната за около 30- 40 мин на 150 °C Сиренето трябва да се разтопи добре, а сместа да се втвърди. Възможността да комбинира различни продукти го превръщат в изключително вкусен и атрактивен. 
