В нейното лице – надявам се – видях пример на човешка и професионална всеотдайност, които в днешно време изглеждат архаични, дори малко смешни, но толкова мили и трогателни.

Болничната легло бе оправено  „По законите на изкуството“,  с  голяма доза притеснение, че близките и не са и донесли гребен за да изглежда добре за прегледа.

Със спомени от миналото, които трябва да ни напомня за задълженията ни в настоящето и за предизвикателствата на бъдещето... , с голямо огорчение, че нещата не са както трябва. Иначе, казва, днешните колежки са страхотни професионалисти, но някак си трудни за общуване - има го медицинското, няма го милосърдното.

Животът й е повод за размисъл за достойнство, за съдържанието на толкова малко уважавани днес понятия като чест, дълг, преданост, любов, спомени за несломимото им желание да бъдат полезни до последния миг на живота си. Един топъл полъх на човечност и преданост към идеите на тяхната младост, на целия им живот. Спомени  за  дейности, за несломимото  желание да бъдат полезни до последния миг на живота си.

Среща със колежка, която я прозна по усмивката, спомени за неща, останали в кориците на историята, откраднат час под сянката на отминали събития, останали в кориците на историята ,шарени моменти като във всяка младост и времето за малко изглади дълбаката ветрилото около осемдисет и осем годишните тъжни очи.

       

Ще иде на реката. Ще завие покрай къщата по тясната стръмна улич­ка. Ще отреже най-хубавата пръчка от млада върба и ще си направи пискун. Кое ли момче не знае как се правят свирки от върба? Тази върба ще развее сребристозелени коси. Пътеката обрасла с гъст бъзак, коприва, дива циклама и трънак. Ще се шмугне в в стръмната ка­мениста цепнатина, причудлив скален проход и ще заслиза надолу, опирайки се и на ръце отвреме на време. Ще заобиколи и ще се озове от другата страна на Дупката. Пред очите му ще се разкрие скална арка, изваяна от природата феномен, в единия край мостът ше води право в реката. Лъчо ще хвърли камъче. ще се спре се и ще се заслуша в шума й унесен.. Ще си направи свирка..... и ще чака Мишо и Димо да скачат в тихата вода на реката.. през дупката. 

  

P.S.Неподлежащо на никакви квалификации творчество, и неподправеността при пресъздаването на преживяното.

Какво сънуват мечките.

    Мечо сънува, че уплашен търси, а не не вижда cветyлки. Светулките – вълшебството на Майката Природа. Светулките, които правят лятото магическо. Шепи от безброй малки звезди, хвърлени от небето, които падат, летят и се носят сред тревата и къпините. Трябваше да ги намери и види, защото ако летят 

много светулки, това означава, че времето ще е добро..

М ариана се нарича

А ла вниманието бързичко отвлича

Р абота домашна щом има,

много бързо май и се приспива

И гри с дечица най- обича

А кробатиката я увлича

Н е признава скука за секундичка дори

А ко има наблизо приятели добри, с тях може да лудува до зори ….

Може би

Може би, около шейсетгодишен оглупяващ едър мъж, хлътнали очи с показалец започнал да жълтее заедно с нокътя от цигарите, смешен и окаян с дрипави одежа, приятен акцент и молби за подаяние. Изпитваш някаква симпатия, а той сякаш осигурен, че ще разбереш това което е забравил. Странна работа. Получено едно телефоноо обаждане и се оказва, че този човек има две дъщери, две полусестри за които той нищо не знае или не помни и че те самите не са знаели една за друга и някак си са се намерили.  И едно писмо което да се предаде, за  сантиментално сбогуване . Една реалност  по-странна от въображението.

Понякога правим неща,които не можем да променим,и сами се подлагаме на болката.
P.S.Неподлежащо на никакви квалификации творчество, и неподправеността при пресъздаването на преживяното.

Каквка съм в собствените си очи..

Каквка съм в собствените си очи..
Своеволна с наклонности към преувеличаване и вживяване в различни ситуации. Безкрайна оптимистка, непоправима неромантична.  Всичко е в състояние да ме заинтересова, в зависимост от момента, разбира се, тогава виждам света през цветни очила, всичко ми харесва, всичко ме вълнува ,   доста се увличам.. например, когато открия нещо ново, се отдавам изцяло на него, задълбочавам и нищо не е в състояние да промени нещата. Имам  ли си собствен стил........ Не се оприличавам на нищо и никого, и не се причислявам към нищо и никоя група хора.  Уравновесена , може би понякога слаба в отношенията с приятелите и любимият човек. Прекалено често отстъпвам, без да губя посоката.  Предпочитам другите да са добре, отколкото аз, винаги поставям останалите над себе си и проблемите на околните, понякога, са по - важни за мен от моите, което е глупаво.
Понякога - прозрачна в непредсказуестта.
Та общо взето - усмихната романтичка с леки отклонения.
 По един спокоен начин  властна.
Разсъдлива, възприемаща неуспехите като нормална част от живота, понякога...... всяко зло - за добро!

P.S.Неподлежащо на никакви квалификации творчество, и неподправеността при пресъздаването на преживяното.

Буди съжаление, тъга, размисъл или всичко наведнъж.
Целият и живот е в две раници пълни с хартийки  част от живота и,  грижливо обвити в найлони,  и още хартийки, и десетина празни бутилки. Събира бутилкиза да си пълни вода. Пенсионерка е. Всъщност никой не знае каква е, дори самата тя. Излъчва скромност. Почти нищо не иска, нищо не и трябва, иска само обувки 42 номер,толкова големи за да не и обиват на кокалчетата.
И нямаш куража да я попиташ защо живее този живот. Има и семейство. Или поне е имала. Две дъщери и една сестра, но никой сякаш не се интересува от нея, а защо ...
и как всеки е прав за себе си....ще трабва да разбера.

P.S.Неподлежащо на никакви квалификации творчество, и неподправеността при пресъздаването на преживяното.