От днес денят започва да расте "колкото просено зърно " Църквата чества Андрей Първозвани

Св.Апостол Андрей Първозвани
Църквата го нарича „първозван”, тъй като пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христа. Той е един от дванадесетте апостола и ученик на Иисус Христос и брат на апостол Петър, рибари живеещи край Тивериадското езеро. Св. ап. Андрей се счита апостол на православните християни, защото той е ръкоположил първия епископ в Цариград – апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили свето кръщение и миропомазание православните славяни – българи, сърби, руси и други.
През целия си живот Андрей проповядвал Христовото учение сред балканските причерноморски народи и най-вече сред скитите. Умрял в мъки и страдания, разпънат на кръст с формата на буквата "Х" в гръцкия град Патра.

Според народните познания по астрономия, на този ден започва нарастването на деня, като народът казва, че той се уголемява колкото едно просено зърно.
Затова в навечерието на празника жените сваряват в едно гърне царевични зърна, боб или леща и сутринта всеки от семейството хвърля по малко от варивото в комина, с пожеланието посевите да растат високи и да наедреят. След това от варивото ядат всички. Дава се и на домашните животни, за да е добър приплодът им. Жените раздават от варивото и в махалата, за да е плодовита годината.

Деня празнуват и невестите, очаквайки благоволението на съдбата - да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца.

Задължително днес на трапезата трябва да присъстват варени житни и просени зърна, варена царевица, тиква с орехи, фасул яхния с булгур и прясна пита.







И с легенда разправят:

...Някога, много, много отдавна в едно семейство с малко момиченце починала жената. Бащата се оженил за друга, която също имала момиче. Но мащехата обичала повече своето си дете, а завареничето карала да върши цялата къщна работа, и все била недоволна. Веднъж, когато било много студено, дала на завареничето черна вълна и заръчала да я пере дорде стане бяла. „Иначе не се връщай у дома!" - рекла мащехата. Детето нарамило къделите с вълна и отишло на реката. Започнало да пере, но... черната вълна бяла не става. Цялото вкочанено от студ приседнало на брега и заплакало. А щом заплакало, пред него се появил белобрад старей. "Защо плачеш момичение?" — благо попитал старикът. Момиченцето разказало всичко, а добрият старей добавил: „Наметни си вълната, отиди си в къщи и за нищо не се бой." После внезапно, както се появил, и изчезнал. Детето се прибрало, дълго чукало на затворената врата, а когато злата мащеха ядно отворила вратата, в миг останала изумена - пред нея стояло Златно момиче и сияело като самото слънце. Още повече се разлютила повторията, като разбрала как детето се превърнало в златно и решила да изпрати и своето дете, та и то да стане такова. Облякла го хубаво, дала му една малка къделя вълна и го изпроводило до портата. Доведеничето бързо стигнало реката, хвърлило къделята, защото нямало намерение да пере и седнало на брега. Чакало, чакало, но никой не идвал. измръзнало и заплакало. А като заплакало, в миг се появил белобрадият старей. „Защо плачеш момиченце?" — попитал старецът. „Тебе чакам, дядка - сопнало се момичето, искам да ме направиш Златно и да си вървя." „Хубаво, моето момиче, наметни си вълната и си отивай в къщи" - рекъл старецът и изчезнал. Момиченцето грабнало вълната и отърчало към дома. А мащехата, щом дочула стъпки, бързо отворила вратата, но още по-бързо я затворила, защо-то пред себе си видяла една голяма черна мечка. Дядото наказал злата мащеха като превърнал детето й в мечка...



Мечкинден


Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал “Който тебе не празнува, да го язди твоя кон”. Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: ”На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците.”

Мечкинден.

Вярва се, че св. Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява на хората яхнал мечка и прогонва зимата и дългите нощи.
Празникът е свързан с Никулден, тъй като се смята, че св. Андрей е баща на св. Никола. Другото название на празника - Едрей. В някои селища този ден е известен и като



Народът свързва този ден с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте - наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва “както пиле в яйце”. Макар и оскъдна, надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората.

Все още ,езичници ли сме?