Красотата на жената е в очите

Когато правех жената, исках тя да бъде нещо изключително. Направих раменете й достатъчно здрави и силни, за да могат да носят тежестта на света, но достатъчно нежни и меки, за да дават комфорт. Дадох й вътрешна сила, с която да понесе раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава, дори когато всички останали се отказват, да се грижи за семейството си без да се оплаква, дори болна и изтощена. Дадох й чувствителност, за да обича децата си, независимо от обстоятелствата и дори когато те я нараняват. Дадох й сила да се грижи за съпруга си, независимо от грешките му и я оформих от реброто му, за да пази сърцето му. Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не наранява жена си, но понякога изпитва силата и решението й да стои твърдо зад него. И накрая, дадох й сълзи, които да пролива.
Те са само нейни, за да ги използва, когато й е нужно.
– Виждаш ли, синко – казал Господ – красотата на жената не е в дрехите, които тя носи, фигурата, която има, или прическата, която си прави. Красотата на жената трябва да се види в очите й, защото това е вратата към сърцето й – мястото, където живее любовта.
Разтърсиха ме истината и мъдростта в тази история. Колко умно казано и колко тъжно! Защо майките винаги се жертват за другите? Това, разбира се, няма да се промени, защото от майчината обич по-силна няма. Аз обаче искам да ти кажа, мила мамо, идната събота и неделя да не хвърчиш из апартамента като последен модел турбо-дизелов автомобил. Вместо да търсиш прашинки по мебелите и да приготвяш различни гозби за всеки ден от седмицата, просто прочети книгата, която ти подарих през август и която все не ти остава време да довършиш. Тя ще ти покаже, че въпреки несправедливостта си, животът е хубав! А моят живот е най-хубавия, защото имам теб!
* * *