Lara Fabian Adagio - текст и превод

"Аз бяхме""Аз сме."

 -Кажете  ми какви сте  ,много тъжни, средно тъжни, малко тъжни?

 Имам чувство че хората  имат фантазия да страдат.Много такива наполовина души, с една и съща тъга си ходят цял живот .Да наливат тъгата в себе си, ето тук, под очите, в тези тъмни кръгове .

– Аз… аз съм тъжна и хващам всеки беглец. Когато съм съвсем близо до тях, те могат да срещнат сами себе си,но не могат да го оценят. Изглеждат толкова замислени, различни ,слаби ,а не трябва.

– Аз? Аз съм Тъгата, – прошепна гласът вяло и толкова тихо, че едвам се чуваше.

Пред Коледно

Избирам да бъда....

  Замислих се, че откакто осъзнах преди известно време, че постоянното искане на нещо и вглеждането в това, което го няма, вместо в това, което е тук сега и го има ограбва човек от това да изпитва благодарност към това, което е тук и сега и към това което вече е постигнал.

 

Така че, всичко е толкова просто и животът на всички , може да е лесен и приятен, но за съжаление, често пъти имаме способността така да си го направим, така да го усложним, че да загубим себе си!

 Животът винаги предлага възможности,но ние не разбраме ,че за тях трябва приятелска ръка,очи и сърце.

 Желая Ви достатъчно.......

всичко

 Жените искат всичко. Веднага. И в този ред.Иска да хвърляте боклука без подкана, да казвате, че я обичате, да харесвате, АМА НАИСТИНА да харесвате паласчиците ѝ, майка ѝ и “Сексът и градът”, да ѝ казвате, че я обичате, да не харесвате ДРУГИ и  особено новата колежка с феноменалните крака, да ѝ казвате, че я обичате, да носите тридневна брада, но когато я целувате, да сте обръснат и когато киха, да ѝ казвате наздраве! И “обичам те!” 

Това е ииии още да я заведете

в Китен и да

убиете дракон

И Обичам те !

спри за малко

Едни от най -хубавите моменти в живота са тези, в които успяваш да спреш за малко, да се поогледаш и да разбереш колко много възможности имаш. А 'много' всъщност са повече от една...Тогава възможностите се превръщат в дилема.


А колко много пъти преминаваме през тези моменти, като си мислим, че нямаме кой знае какъв избор, че нещата сега стоят по определен начин ,но СЛЕДВАЩИЯТ ПЪТ ще бъдем различни...
Почти винаги, когато си обещаем за следващия път, такъв просто няма! Или следващия път по нищо не прилича на ТОЗИ път и няма как да си обещаем каквото и да било...


Ситуациите, в които попадаме винаги са различни. Тези , които не се променят и все правят едни и същи глупости сме ние. Поради простата причина, че не виждаме алтернативите.

Те са тези, които ни правят по-космополитни и по-хармонични -възможността да виждаме себе си в няколко варианта. Да си представим, че можем да направим дори нещо, което ни е изцяло неприсъщо.


Винаги има избор. Трудното е да се изправим срещу страха да помислим за него. Трудна е промяната. Трудна е смелостта. А когато най-накрая се решим на тях , те стават част от нас и превръщаме невъзможните неща във възможни.


Няма нищо лошо да мислим няколко стъпки по-напред. Няколко мечти по -напред. Няколко метаморфози по-напред. Да проектираме себе си в следващия път е излишно , защото следващия е сегашния . И трябва да го сграбчим и да превръщаме бъдещето в настояще, защото единственото, което не е в изобилие на този свят е времето. И трябва да го използваме.


Празниците са тук. На Коледа и Нова Година празнуваме това, което имаме и се осмеляваме да излезем от черупката си и за няколко приказни мига, украсени със сняг и любов , да си помислим- ' а какво би станало ако...'.


Пожелавам ви да превръщате магията на живота в осъществени мечти. Да имате способността да скочите едно стъпало по-нагоре и да виждате цялата картина и всички възможни пътища. Защото само тогава сте наистина свободни.


Можех да ви кажа това следващия път. Може би тогава щеше да е по-подходящо, по-близо до Коледа. Може би...
Но превърнах следващия път в този път. И усещането е прекрасно.


Обичайте себе си и живота-и той винаги ще ви изпраща тези, които да обичат вас!

Публикувано от Joan в 3:19 

Съживи... безсмъртно ....