Може би ,не умея да обичам вече, или се уморих !

 Може би ,не умея да обичам вече,  или се уморих !

Исках човек, когото да обичам така, както  умея.

Исках този мъж да знае колко го обичам с една пълнота, наречена Любов!

Толкова топло и толкова наше... тихо...  !

Исках един определен мъж да ме обича. Исках да вярвам в него и той да вярва в мен!

И да не се страхува от моето обичане..

Исках, но май се разминахме.. или  така си мисля ,не мога да преценя в момента ,но  в момента зациклям  и  го приемам лично.

   Натрупа се през времето ,сякаш  нагнетена енергия . 

С годините усещането за признание и специално внимание изчезна . 

Сега се старая  да работя върху своята увереност,  опитвам се да ценя всеки свой малък успех!

 Ключов момент според мен  е любовта към себе си.

Помислих – не се ли пренебрегвам и самата аз? Отделям ли  време за себе си, как се отнасям със себе си? Подценявам ли се, самосъжалявам ли се, изпитвам ли нужда от някой друг, за да бъда щастливи?. Имам ли свой личен пълноценен живот?
  ИИИИИИИИИИИииииииииииииии   не е лесно, но такъв е живота......

Усмивката

Откога ли не съм се усмихвалаааа?!?!?!

Усмивка никъде не се продава,
но има я в неограничен запас.
Тя само като дар се дава
и безкрайно ценна е за нас!

От усмивка всеки има нужда
и най-мрачният човек дори.
Жадуваме, с усмивка чужда
някой друг да ни дари.

В сърцата ни кладе огньове
и всеки лед ще бъде разтопен.
Усмивката гради мостове,
там дето пътят ни е разрушен.

Без нея душата страда, боледува.
Усмивката, лекарство е за нас!
Усмивка никъде не се купува.
Тя светъл лъч е в тъмен час!

И когато имаш тъжни дни,
нещо за гърлото те „стиска”.
В огледалото се погледни
и сам си подари усмивка!

За автора:


Валентин Начев

Бъди щурецът ми в студена зима... Поезията на Дани

Хората си правят списъци за покупки,
аз пиша списъци за живеене:
да не се съмнявам в собствените си стъпки,
пред публика повече да не пея.
Да пера черно и бяло отделно,
че да не си цапам позитивизма.
Да започна да ям разделно,
да му тегля майната на кариеризма.
Никога, повтарям, НИ-КО-ГА,
да не се съобразявам с момчета.
Да понамаля малко виковете.
Да не се влюбвам в поети.
Да говоря по-често с мама
(и изобщо с всички, които обичам.)
Да не отварям зараснали рани,
да изоставя манията за величие.
И като направя някаква грешка,
да не се слагам в най-черния пъкъл.
Да си напомням - човешко е.

Последно - да се науча да млъквам.
- See more at: http://www.wishbox.org/blog/view/104#sthash.TlPA61da.dpuf

Казвам се Октомври. И съм тъжна.

Казвам се Октомври. И съм тъжна.

Есенна съм някак. По душа.

Правя облаците страшно многодъждни.

После сядам на небето и мълча.


Късам жълтите листа с ръце от вятър.

(Просто нямам маргаритки. А пък днес

много ми се иска да узная

Той обича ли ме... Или не.)


Тук – таме закачам малко слънце.

Вместо пръстен или обеци.

Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.

И покривам раменете си с мъгли.


Казвам се Октомври. И съм тъжна.

Влюбена до лудост във Април.

Няма как сезонно да се свържем...

Извинете ме...

Ще завали.


Caribiana

Тя искала или може би нищо не искала

Имало едно време,може би сега ,или утре  една принцеса казвала се Дрипличка(отчаян романтик.)  ,която имала всичко  ,всичко в своите  мечти,

а тях – не можел никой да  вземе.

Лъжа е   ,не била  принцеса

бил дрипав  живот и .

Пране, манджа

ри и  търкане юнашко -

да заблести  всичко пак.

Мечтаела  си. Откак се помнeла – все мечтаела.

За балове, дворци, разкош  ( не,не  за това ,а за  любовта ,като от приказките ...),ала накрая -

пак  седяла , мълчала  и чистела  ориз,но обичала да чете и пише  приказки когато има време .

 Ни кръстница, ни дявол дошъл  да и сбъдне мечтите.

Ни стъклени пантофки, ни премяна,но пък тая Особа си купувала хубави обувки ,дрехите и били дрипави ,втора употреба (други не можела да си позволи ),обаче Обувките,ах обувките  и били бягството от реалността  ,защото  чакала любовта -  без предел, единствена, първа и последна,  риска-  смъртен,вярността - до заслепение.

Оснала си само с Мечтите. Венчала  се за добро момче . Благ човек излязъл.

За него резен хляб, за нея резен,за децата

и си делили  и сладостта  и горчилката.

 Обаче за Дрипличка  „Делата говорят повече от думите”  ,тя малко не чувала какво и говорят ,но пък гледала с отворени очи ,ей такива ....

 Тя искала ВСИЧКо ,всъшност не знаела какво точно иска ,НО МНОГО ИСКАЛА НЕЩО ,защото впрочем Жeнaтa е eднo oт нaй-cлoжнитe cъщecтвa нa cвeтa.  B eднa ceĸyндa мoжe дa cи миcли зa eднo, дa ĸaзвa дpyгo, дa чyвa тpeтo, дa yceщa чeтвъpтo и дa пpaви пeтo... Πpи тoвa бeз дa ce "oтĸлaня" oт вcичĸи тeзи дeйнocти. Зaтoвa е жена.

 Дрипличка  ТЯ СИ ЗНАЕЛА
колко е имала и колко е нямала,
колко съм давала,
колко е падала и колко е ставала,
колко е плакала, колко е  страдала,
как се е мъчила и как е забравяла,
колко е бягала,

как се е спирала и пак продължавала!

За това   недейте,да казвате НИЩО
защото не  знаете ,
какво и  е коствало...............

Обаче имала готини кецаве,преди 2 дена си ги купила ,заради Нещото дето  ИСКАЛА и  чакала ,или не чака..,а пък си изключила телефоните , изтрила елекронните пощи  ,за да не може да бъди намерена .

И ....... толкова,или има и още...

автор :К.Д.

Стара поговорка „Делата говорят повече от думите” е съвсем вярна. В дадена ситуация, дори ако не говорите, вашето тяло показва чувствата и емоциите ви. Езикът на тялото и невербалната комуникация вървят ръка за ръка.

Жeнaтa винaги e билa eднo oт нaй-cлoжнитe cъщecтвa нa cвeтa. B eднa ceĸyндa вcяĸa жeнa мoжe дa cи миcли зa eднo, дa ĸaзвa дpyгo, дa чyвa тpeтo, дa yceщa чeтвъpтo и дa пpaви пeтo... Πpи тoвa бeз дa ce "oтĸлaня" oт вcичĸи тeзи дeйнocти. Зaтoвa и жeнaтa изпoлзвa знaчитeлнo пoвeчe cигнaли.
Лъжата. Известен брой знаци издават кога човек не казва истината. Когато задавате някой важен въпрос, следете отговора на тялото. Ако забележите неволно движение с ръка към лицето, шията, косата или слепоочието, вероятно казаното не отговаря съвсем точно на истината. Следващият показател, е че погледът внезапно се забива в тавана или в пода. Дръжте под око подобни проблеми.

Michael Kors | Седмица на модата Ню Йорк

Michael Kors | Седмица на модата Ню Йорк