Емоционалният глад често е заситен с гастрономичен пир, но това храни ли душата ни, оздравява ли телата ни? Наивно е да мислим, че един шоколад е достатъчен, за да насити организма ни с щастливи ендорфини, които могат с магична пръчка да заместят нужната ни споделеност. Уви, удоволствието, изживяно от обикновената човешка обич, няма кулинарен еквивалент. Всички телесни натрупвания са като изкуствен набухвател, който обгръща тялото с плътни стени. А зад тях свенливо се крие крещящата нужда от близост и топлина, чиято липса е заситена с храна. Страхът да се отпуснеш, да се разкриеш, да те приемат – страхът да бъдеш онова, което си, без притеснения. Тревогата да се вредиш в натрапения от времето модел, който диктува мерките за красота и поведение, докато загубиш собствената си идентичност. Гневът, стресът и тревогите са онзи бумеранг, който най-често се връща към тялото ни. И е хубаво, че има професионалисти, които карат хората да се взрат в душите си, за да открият връзки и зависимости, които ни карат да водим война с телата и умовете си.
По темата за отслабването чрез емоции се обърнахме към доц. Захарина Савова - магистър по клинична психология, преподавател в Медицински университет-София и член на Европейската асоциация по телесна психотерапия. Тази терапия вероятно е най-здравословната диета, на която можем да се подложим, стига да нямаме генетични или сериозни здравословни проблеми. Тя не е алтернатива на познатите строги диети, а разкрива как емоционалното състояние се отразява на хранителното поведение и защо хората компенсират липсващите им емоции с храна. Предназначена е за хора, които не се чувстват добре в тялото си.
През месец май доц. Савова, Виргиния Захариева и Мадлен Алгафари (ръководителки на Института по психотелесна психотерапия), правят специализиран 7-дневен уъркшоп по темата, а специално за читателите на сп. „Жената днес”, доц. Савова сподели най-важното по темата.
Началото
За да откриете каква е причината за вашето недоволство, трябва смело да се вгледате в себе си и да признаете своите нужди. Да се обърнете изцяло към своите емоции и преживявания, към начина, по който се чувствате, за да стане ясно как това кореспондира с чисто поведенческите навици на хранене. Отговорите на тези въпроси дават информация, защо човек предпочита дадени храни, защо обича да яде твърде много сладко, защо се храни бързо, защо когато е тъжен и стресиран, посяга към храната.
Онова, което повечето от нас забравяме в ежедневието, е да ценим храненето и да изпитваме удоволствие от него. И още – да се храним правилно – да сдъвкваме внимателно, а не да гълтаме набързо и под пара, защото стомахът ни няма зъби и така с нищо не си помагаме. Простата истина е, че много от нас или са забравили, или никога не са си изградили правилни навици на хранене. Това е едната страна на медала. От другата надничат емоциите - какво не си позволяваме и какви са липсите, които компенсираме с хранене.
Когато тялото има нужда от удоволствие, кожата от докосване, ушите да чуят мила дума, а няма източник на такова удоволствие – сладкото получава заместителната роля на тези реални нужди. Бързата доставка на ендорфини обаче не е равна на споделена любов. Неизразеният гняв е много опасен и отключва доста психосоматични заболявания. Гневът се храни не с вида, а с количествата храна, самотата лекуваме с шоколад. Не само жените, но и мъжете заместват липсващи емоции с ядене. Придобиването на вътрешна тежест и авторитет се постига с пържоли и пълнота. Физическата тежест става синоним на мъж, който си тежи на мястото. Наблъсканото в гърдите тяло означава страшно много задържани чувства, твърдият изпъкнал корем - неразтоварена енергия и емоции, които се трупат и не намират път да излязат навън.
Кой съм аз, какво искам, какво не си позволявам
... на душата, на сърцето, на мислите си. Понякога е нужно да се върнем в детската градина, за да си припомним как да се веселим истински, да казваме: „Не”, да се научим да искаме, да усещаме инстинктивно кое е правилно за нас.
Тънките връзки между емоциите и храненето тръгват още от първите 7 години, когато детето опознава света, когато се формира поведенченски и емоционално. През първата година връзката между детето и майката е много важна и е предпоставка за това, когато порасне детето, само да разграничава и определя своите емоции. Между 4-ия месец и 1 годинка често има ситуации, когато то е нахранено, преповито и наспало се, но плаче, а майката трудно разбира защо. Най-често то плаче, защото има нужда да бъде гушнато и погалено, но вместо това му се предлагат мляко, водичка или биберон, който да го успокои. Така у детето на несъзнателно ниво се оформя връзката, че емоцията може се задоволи с храна. Тази несъзнателно изградена нишка между хранене и удоволствие се пренася през годините и на по-късен етап провокира зависимостта - емоцията да се задоволява не с действие, а с храна, цигара, алкохол или наркотик.
Когато детето суче, то усеща топлината на майката и освен физически се храни и емоционално. Има един много интересен опит по тая тема с малки маймунки. В срещуположните ъгли на стаята са разположени две големи изкуствени маймуни. Едната е направена от студена стомана, а на мястото на гърдите й има шише с храна. Другата е от много топла материя, но няма храна в себе си. Наблюдава се как, когато са гладни малките маймунчета, тичат до железната мама, нахранват се набързо и през цялото останало време са сгушени в топлата мама. Това е пример, че всички живи същества имат по-силна нужда от емоционална топлина, отколкото само от физиологическия прием на храна.
Понякога е трудно да усетим тънката граница какво компенсираме чрез храненето. Всеки, който осъзнае тази връзка и си даде достатъчно време, за да работи върху себе си, може да постигне успех. Преди да стане господар на тялото си, човек трябва да разбере нуждите си, да си каже, че е хубаво да се обича.
Храна за душата
Отслабването чрез емоции помага да стопиме онези излишни килограми, които сме натрупали - не защото тялото е имало нужда от тях, а защото сърцето е имало нужда от нещо. А ние сме го нахранили с блюда. Емоции и храна могат да живеят в синхрон, а не в двубой. Доц. Савова разкрива, че много важна част от терапията се полага на биоенергитичната гимнастика и дихателни практики, защото съвременният човек е забравил дори да диша. А дишането е основен начин да нахраниш клетките и мозъка си, да разтовариш напрежението. Злоупотребата с храна и алкохол често е начин да отреагираме на негативни емоции. А практиката показва, че ако намираме 15 минути за такива дихателни упражнения, по-лесно ще се отърсим от нуждата да се нахвърлим върху храната, защото гладът в такива ситуации не е истински, а провокиран.
На днешния човек му липсва здравото усещане за реалност – обитаваме илюзорни светове, задоволяваме измислени потребности. Твърде критични сме към себе си и другите, липсва ни любовта, физическият контакт. Загубили сме уменията си да общуваме нормално. Трябва да се научим да приемаме себе си и останалите, да даваме прошка, да се научим на смирение, но и
да отстояваме себе си. И не на последно място, да се храним правилно.
Мария Тонева
