Порцеланово Сърце / Porcelain Heart

НЕ ДАВАЙ МЯРА НА ДУШАТА МИ

Не ми приписвай размера на твоите дълбочини.
Така никога няма да поискаш да се гмурнеш още малко в дълбините на душата ми,
защото ще си мислиш,
че си ги достигнал/а, но няма да е така.
За теб ще бъда толкова плитка,
докъдето можеш да нагазиш.
Ни повече, ни по-малко.
За това не давай мяра на душата ми.
Аз все още не съм й намерила дъното,
пък какво остава ти.


И не бъди уверен/а, че добре ме познаваш.
Ти да не би да си се разкривал/а някога изцяло?
Човек е като Книга - ти четеш отначало,
а той през това време
дописва от другия край.
И книгата става безкрайна.
Как ще кажеш, че си ме прочел/а,
когато аз все още пиша Живота си?

Не ми прехвърляй твоите страхове
и не ме ограждай с твоите граници.
Не ми приписвай твоите особености,
защото така пропускаш моите белези,
и ми съшиваш твоите избори,
а не питаш за моите.

Крилата ми са леки,
могат да носят само мене си.
Не мога да те накарам да полетиш с мен,
ако не изградиш сам/а свои.
Един чифт крила, не могат
да се борят срещу два чифта ограничения.

Николета Иванова
page: Porcelain Heart ©из Николета Иванова  Относно Аз съм Николета Иванова ©, а тук ще се докоснете до моят свят на проза и поезия.