ореховки

Те, ореховките, които са винаги лъскави, меки и с лепкава сърцевина.

Години наред съм правила ореховки - кога успешни, кога по-малко, но колкото и да се доближаваха почти-почти към търсената от мен текстура, все ми липсваше още нещо малко...докато не открих тази рецепта.

подробно описание за ореховките

Но ето и самата рецепта:
100 г млени орехи
150 г захар
2 белтъка
1 с.л. царевично нишесте (брашно)
няколко капки лимонов сок
1 ванилия


В тенджера слагам белтъците, половината от ядките и захарта и слагам на котлона. Почвам да разбърквам, докато захарта се разтвори напълно.
Всичко правя на умерена до ниска температура, тъй като искам сместа да се хомогенизира добре, но и белтъците да не се "сготвят". Първоначално ще бъде по-светла и течна, а впоследствие сместа ще става по-светла и ще се сгъсти като крем. Тогава я махаме от огъня.Добавяме останалите орехи и лимоновия сок и разбъркваме добре. Накрая прибавяме нишестето и ванилията и смесваме отново. Оставете сместа леко да се охлади преди да печете, но не прекалено, тъй като ще се сгъсти при изстиване и ще ви е по-трудно. Печете на 160 градуса за около 15 минути.  

Изпробвана рецепта,  копирана  от  http://lussisworldofartcraft.blogspot.com/2018/03/orehovki-bulgarian-flourless-walnut.html

ОБЯДИ СЕМЕЙНИ

Полента(качамак) със зеленчуци 

Полента с  грах, моркови, царевица и сирене. По желание може да я сервирате с допълнително пресен черен пипер и прясно изцеден сок от лимон, ядки, който доста освежават ястието. Кюфтенца от мляно месо и гарнитура от домати с пресен лук(овкусени с шарлан).

Порцеланово Сърце / Porcelain Heart

НЕ ДАВАЙ МЯРА НА ДУШАТА МИ

Не ми приписвай размера на твоите дълбочини.
Така никога няма да поискаш да се гмурнеш още малко в дълбините на душата ми,
защото ще си мислиш,
че си ги достигнал/а, но няма да е така.
За теб ще бъда толкова плитка,
докъдето можеш да нагазиш.
Ни повече, ни по-малко.
За това не давай мяра на душата ми.
Аз все още не съм й намерила дъното,
пък какво остава ти.


И не бъди уверен/а, че добре ме познаваш.
Ти да не би да си се разкривал/а някога изцяло?
Човек е като Книга - ти четеш отначало,
а той през това време
дописва от другия край.
И книгата става безкрайна.
Как ще кажеш, че си ме прочел/а,
когато аз все още пиша Живота си?

Не ми прехвърляй твоите страхове
и не ме ограждай с твоите граници.
Не ми приписвай твоите особености,
защото така пропускаш моите белези,
и ми съшиваш твоите избори,
а не питаш за моите.

Крилата ми са леки,
могат да носят само мене си.
Не мога да те накарам да полетиш с мен,
ако не изградиш сам/а свои.
Един чифт крила, не могат
да се борят срещу два чифта ограничения.

Николета Иванова
page: Porcelain Heart ©из Николета Иванова  Относно Аз съм Николета Иванова ©, а тук ще се докоснете до моят свят на проза и поезия.