Да, имам паник атаки. Понякога .Понякога по-често. Те са си мои.
Моите паник атаки са тези, които ми напомнят да бъда себе си.
Моите паник атаки са вътрешният ми глас, който забравих да чуя на няколко пъти.
Всички изследвания показват, че ми „няма нищо“, но вътре в мен сякаш има буря. Опитвам се да се боря и силно се боря, а бурята става по-силна.
Страхът, както и болката са знак, вик на душата, че нещо става и ти казват – „направи промяна!“
Именно страданието ни насочва към промяна на мисленето ни, към духовно развитие и в крайна сметка е за наше добро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар