осъ­де­ни да бъ­дат сво­бод­ни

Сво­бо­да­та е не­си­гур­на пре­доп­ре­де­ле­ност. Пре­доп­ре­де­ле­но ни е да бъ­дем сво­бод­ни, но ни е да­де­но и пра­во­то на из­бор, ко­е­то пра­ви та­зи пре­доп­ре­де­ле­ност не­си­гур­на. Сво­бо­да­та е кол­ко­то же­ла­ние, тол­ко­ва и во­ля, твор­чес­ки акт и из­тън­че­но тво­ре­ние. Тя из­ра­зя­ва чо­веш­ка­та неп­ри­ми­ри­мост, тя от­ли­ча­ва чо­ве­ка.



Каква е разликата между свободата като възможност за действие и свободата като липса на ограничение?
Хо­ра­та са осъ­де­ни да бъ­дат сво­бод­ни, сво­бо­да­та е пред­да­де­ност. Тя не мо­же да се из­бег­не, за­що­то е всич­ко. Не сво­бо­да­та е за чо­ве­ка, а чо­век об­с­луж­ва сво­бо­да­та. Тя е без­раз­лич­на пред из­бо­ра меж­ду доб­ро и зло.Свободата преди всичко вътрешно понятие ,ли е?

Зна­ни­я­та,ли ни пра­вят сво­бод­ни?
Или сво­бо­да­та е ес­тес­т­ве­но пра­во на чо­ве­ка и тя ка­то за­кон оп­ре­де­ля вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та на хо­ра­та по вся­ко вре­ме и при всич­ки об­с­то­я­тел­с­т­ва. Сво­бо­да­та е цен­нос­т­ния сми­съл на на­ши­те дейс­т­вия, чи­я­то гра­ни­ца е дру­ги­ят чо­век. Сво­бо­ден съм, сле­до­ва­тел­но тър­ся и пра­вя доб­ро.

Но мо­же ли ,да се ока­же и опас­ност, да на­ка­ра чо­ве­ка да се чув­с­т­ва без­си­лен и уп­ла­шен, ко­га­то не знае как да ръ­ко­во­ди пос­тъп­ки­те си и да осъз­нае сво­я­та ин­ди­ви­ду­ал­ност?