самочувствие

Самочувствието е начинът, по който човек мисли за себе си и начинът по който се справя с мнението на другите за него. То е това, което човек е убеден, че представлява - способности, компетентност, възможности за контрол върху събитията и социалната среда, психологически характеристики, качества и пр.
Някои хора не успяват да разберат своята значимост и качествата, които притежават и се определят с ниско самочувствие. Те обикновено са неуверени във възможностите си и трудно се справят с предизвикателствата на живота, макар че не им липсват способности и компетентност. Това се изразява в страхове, нерешителност, необщителност, липса на инициативност, самоунищожение.

При други хора се наблюдава демонстриране на самочувствие, което може да се окаже защитна реакция целяща да прикрие чувството на малоценност. Такива хора искат да са център на внимание, да властват над другите. Те задоволяват своите потребности, като ги прехвърлят върху друг човек и изискват от него да предприеме конкретни действия за задоволяването, като остава лъжливото усещане, че те сами са се справили. Създават илюзия за себе си, че са знаещи и можещи, демонстрират самочувствие, мислят си, че са повече от другите, не признават грешките си, но несъзнавано знаят, че това не е така. Има разминаване между образа, който имат за себе си и това, което са в действителност. Това се изразява в егоизъм, самонадеяност, самодоволство, самохвалство, нахалство.
Също така е възможно някои характеристики базирани на пола, ръста, теглото и др. да са предпоставка за ниско самочувствие. Някои хора (най-често жените) оправдават ниското си самочувствие, като казват, че са грозни, дебели, нямат пари и др. Тези хора не търсят причината в себе си, а в обстоятелствата, в другите хора. Ако за човек са важни материалните придобивки, тогава това ще определя самочувствието му, което показва, че то зависи от ценностната система.
Ниското самочувствие съпътства поведението на човек в отношенията му с близките хора, приятели, с непознати и като цяло е във връзка със социалните роли, които изпълнява.

Малко хора се замислят какви са причините за това. Анализирайки себе си, човек може да открие, че проявата на ниско самочувствие е следствие на непознаване на себе си и своите възможности, незадоволяване на потребностите, неувереност, липсата на цел, проява на подчинение, липса на мотивация и др.
Човек винаги има избор как да постъпва в различните ситуации, който може да осъзнае, приеме и реализира. В повечето случай избира пътя на най-малкото съпротиви. Много по-лесно е да обвини някой друг, отколкото да потърси вината в себе си. Човек се учи да живее, да анализира своите успехи и неуспехи, да управлява живота си. Тогава се появява и увереността за справяне с трудностите и желанието за реализация във всички области на живота - в личностен, професионален и семеен план, които са важни и значими за отделната личност. Когато е уверен в своите възможности, знае какво иска и как да го постигне и има поставена цел няма ниско самочувствие. Това показва, че когато са отстранени причините за него, то ще се елиминира.
Когато човек не познава себе си и своите потребности, може да не осъзнае и задоволи желанията си. В същото време вижда как другите хора задоволяват своите нужди и се чувстват добре. Сравнявайки се с тях в него устава усещането, че те притежават качества, които той не притежава. Според него другите хора са по-значими, знаещи и можещи от него. Така самочувствието му намалява.
Когато човек има цел и знае какво иска от себе си и за себе си поставя цел и я следва през цялото време.

Да научим детето на самочуствие

Разбира се, че обичаме децата си. Но как изразяваме това. Децата имат нужда постоянно да значт, че са обичани и много често не само с думи, но и с поведението си ни задават този въпрос. За тях това е нещо много важно, което ръководи живота им.
Може да ги обичате много силно, но не забравяйте, че децата възприемат любовта ви предимно чрез действията ви. Може да изразите обичта си по много начини, с думи, с поглед. Показвате я когато говорейки с него, го гледате в очите, отделяте му цялото си внимание и го изслушвате. Физическите прояви са също толкова важни – разрошване на косата, пре­гръдка и целувка (при по-малките) или потупване по рамото, по коляното и по гърба (при по-големите).

Помогнете на детето да изгради положително мнение за себе си