петък, 27 февруари 2015 г.

За да имаме в албума на сърцето,
спомени преливащи,а не съжаление....
КАКВО НОСИМ В ДУШИТЕ СИ?
Никога не е късно да бъдем тези, който сме можели да станем .
Там където душата ни се чувства приета, обичана, уважавана, заради това, което е!
Какво се получава обаче ,научихме се да разпръскваме себе си в спиралата на делниците. В забравата. В завоите на приятелствата. В липсата на време. Научихме се да гледаме през рамо някогашното щастие. Научихме се на изкусни извинения, за да запазим тишината в себе си за миг. Все пак ние създаваме собствената си реалност.
За заминаването, за бягството, за пътя, по който поемаме в търсене на собствената си идентичност. Иска ми се да бях имал куража да живея живот, в който да съм вярна на себе си, а не живот, съобразен с очакванията на другите.
Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето. И не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаме да постигнем нещо, трябва до премахнем от съзнанието си миналото и бъдещето и да живеем в настоящия миг.
Не се плашете къде ще ВИ отведе пътят,вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носим отговорност. Веднъж направили ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само,защото не пасваме на всекиго.

Кое на този свят е само мое?

Рошличка

Живяла някога в едно царство -господарство , принцеса Рошличка. Какво ли не правили Царят и Царицата и придворните ,никой не можел да приведе косата на малката принцеса в приличен вид ,тя все стърчала нагоре .Обявили награда,цяла торба с жълтици ,за този който успее.Много опитали ,фризьори ,магьосници, лечители ..,но никой не успявал.Веднъж дошла,една жена от Царството на Сънищата и донесла диадема с рози ,но не каква да е ,а вълшебна, облечена в мек сатен с красив нюанс между ледено розово и лавандулово лилавото с вишнево –червено ,така нежна ,красива и удобна била. Чудото станало ,след като принцеса Рошличка сложила диадемата, косата и сякаш се укротила, открило и се личицето ,грейнали и очичките. Всички били доволни и щастливи ,най-много малката принцеса!

понеделник, 23 февруари 2015 г.

Скъпи майко и татко



Нашите родители са нашата сила и основа. Човек, който ги осъжда, критикува, не ги приема, не ги уважава – лишава себе си от щастлив и хармоничен живот. Ние можем да облечем маркови дрехи, да ходим с изправен гръб, да караме хубава кола, но ако не почитаме собственото си семейство, всичко това е само антураж. А всъщност вътрешно сме много слаби и колкото сме по-слаби, толкова повече антураж ни трябва.
 "Благодаря ти , мамо!"

Заради това, че попиваш сълзите ми ,когато съм тъжна! Заради това, че си до мен, когато съм болна!Затова, че ме подкрепяш –е не чак до там ) да дам най-доброто от себе си! Затова, че си пример за мен! Заради това, че ме обичаш..."

Мили момичета и момчета, вие, чийто майки са все още до вас- казвайте им колко са важни, безценни, незаменими! Казвайте им колко ги обичате, колко сте им благодарни, казвайте го всеки ден, ако можете!

Скъпи майко и татко…,
Благодаря Ви ,че съм това ,което съм ,благодарение на Вас!
Приемам  ви такива каквито сте и това което ме дразни във Вас – първо, защото аз притежавам същите неща .....,че и отгоре...
Простете ми ,затова ,че ви обвинявам ,че не сте ме обичали толкова ,колкото имах нужда,  защото   и аз не показвам достатъчно..
 Разбирам го сега ,когато прекрачих гнева си,
когато разбрах, че сълзите не носят забрава,
че бягам, когато докосвам страха си!Изтормозена  се  от житейска тъга  и от преглътнати мечти...
Простете ми … аз усещам ,оня смисъл на ново начало -
че отново намирам се  в мен.
 Измамена от собствената си съдба, се вдигам  пак и без остатък
останките събирам на животът вече изгорен.
Обичам ви, защото,просто така…но най-вероятно няма да ви го кажа...

събота, 21 февруари 2015 г.

How to make felt balls with Rachael Greenland

Валяние из шерсти Как сделать бусы

Мастер-класс по созданию валяных бус

Мастер-класс по созданию валяных бус

Мокрое валяние из шерсти. Делаем шарф-сетку, брошь-цветок и колечко. Мас...

Мокрое валяние цветка из шерсти. Нарцисс, гвоздика. Мастер класс

Мокрое валяние. Делаем брошку в виде цветка мака, театральную сумочку и ...

Мастер - класс "Шерстяная акварель на шелковой органзе"

неделя, 15 февруари 2015 г.

Стихчета от Ива






Палитрата на дъгата












Дъгата се разболяла


Разболя се от хрема дъгата

боса ходи в дъжда по земята.

И във всички локвички кални

мокри дрехите си официални.



Апчихна, закашля и скри се

с бяло облаче, пухче зави се.

Седем цветни боички летливи

от темперетура течаха сълзливи.







Две лъжици от слънчево прахче

и сиропче от мед и глухарче.

Сутрин и вечер в легена краката

в седем-билкова напарка богата.


След лечението, заръка такава

от хрема да не се разболява.

Да играе с капките дъждовни

те са винаги много грижовни.


А дрешката цветна от пяна

от слънчицето нека е прана.

Че който в локвите скача, нехае,

лежи болен вместо да си играе.








Рецепта на седем-билкова отвара за хремави дъги



За зеленото, мента лютива

не муси се не е коприва.

А за жълтото кисел лимон,

по-добре от сироп с кимион.


За червеното тинктура от глог

горе расте на хълма висок.

Боровинка за синьото има

тя лекува добре и ангина.


Портокалена сладка лимонада

на оранжавото така му приляга.

За виолетовото, събрана в росата

стръкче дива мащерка от гората.


За индиговото знам една панацея

три сушени цветчета от ехинацея.

Рецептата трудно се учи, нали

пръстчета палави имаш, помни.


Нямаш нужда всичко да познаваш

нали цветовете в букет притежаваш.

Още седем-билкови рецепти за дъгата

с ярките си бои ти нарисува мечтата.


http://ivaalex.blogspot.cz/




направи си сам картички с цветя





http://jenskologia.com/2014/10/limzy/

ТЯ НЕ ПИТА...И НЕ ДАВА ОТГОВОРИ

Дали е въпрос на химия или темперамент? Дали е нужда или желание ,или човешка природа?Дали е заради самата прекрасна идея ,да бъдете двама в живота? Дали защото това е точният човек или правилният момент?Кой знае точните отговори в действителност?!?
Създадени ли сме един за друг или това се гради с годините? Зощо точно АЗ и ТИ?
Дали заради нещата ,които споделяме заедно ,това ли ни събира?Или подписите под някакъв лист....без преструвки ....това ли е ? Дали не е заради нашите различия в характерите ?
Колкото и да се старая да дам отговори на въпросите, не мога....
Защо не сме ние самите без половинките си ?



ЗАЩО...!?
ИМА САМО ЕДИН ОТГОВОР.....!
...А ТЯ НЕ ПИТА...И НЕ ДАВА ОТГОВОРИ...
ТЯ ПРОСТО Е ТУК!...И ДОШЛА ВЕДНЪЖ...ТРЯБВА ДА ПРАВИМ КРАЧКИ ЕДИН КЪМ ДРУГ...!!!

Точно така - сливане... когато някой вземе душата ти..

петък, 13 февруари 2015 г.

ЖИВИ



Зомбита… Живи мъртъвци… Хора без душа…

Всеки ден се срещам с тях. Всеки ден се вглеждам в техния празен поглед. Да, точната дума е „празен”. Няма я онази искрица, която да напомня, че са живи. Да, те са живи мъртъвци бездушни движещи се същества. Не мислят. Не чувстват. А дали някога преди са чувствали? Но защо сега са се превърнали в зомбита?

Животът е жесток! По-слабите, тези, които нямат силата да се изправят срещу него и да го победят, са смазани от тежката ръка на Негово Величество Живота! А в сегашния забързан свят слабите не живеят истински. Те просто съществуват. Те са зомбита! Тези хора са страшни! Плашат ме! Живите мъртъвци… Аз не съм от страхливите. Боря се със страховете си и ги побеждавам. Защото знам, че животът е борба за оцеляване. Искам да живея истински. И ще живея! Защото се боря с живота, със страховете си! Макар и невинаги да съм победител, знам, че един правдата ще възтържествува. Знам, че доброто ще победи!

Нищо ново не казвам. Истини, до болка познати. Но колко често сме с замисляли за това? За бездушните живи мъртъвци? За живота си? За това колко малко време сме на света?

Не можем да се научим да ценим времето… Все бързаме… Да не закъснеем за работа. За училище. За университета. За среща... И не усещаме кога е минало времето. Живеем на бързи обороти. А когато се приберем вкъщи, сме твърде уморени. Уморени сме за семейството си. Уморени сме да поговорим с любимия си човек. Да му кажем дори и едно „Обичам те!” Уморени сме да прочетем отдавна неразгръщаната книга на нощното шкафче. Уморени сме от живота, който живеем. А ние сами редим пъзела на живота си! Сами избираме пътя, по който ще поемем. Сами се превръщаме в живи мъртъвци! Защото спираме да се радваме на живота. Дори не забелязваме часовника, отмерващ загубеното ни време. А времето е толкова ценно. Вперили поглед в сивото си ежедневие, не виждаме колко пъстър всъщност е светът.

Намръщени и озлобени вървим сред тълпа от хора без душа. За тях светът е безразличен. Сив. Мрачен. Дали изобщо някога са живели? Ще живеят ли някога отново? Истински? Радвайки се на живота? Мечтаейки? А дали изобщо мечтаят? В сегашния забързан свят мечтите са нещо забравено. Заровено дълбоко в съзнанието ни. Забързани за някъде забравяме мечтите си на нощното шкафче при книгата. А понякога, освободили се от част от отговорностите си, мечтаем. За повечето от нас мечтите са химера. Нали трябва да се стремим към мечтите си? Защо тогава в реалния свят сме токова далеч от тях? Защото ни е страх. Защото не знаем как. Защото не сме достатъчно смели и силни.

Трябва да се преборим със страховете си! За да не се превърнем в зомбита. Трябва да се радваме на живота! За да можем да го оценим. Да ценим всеки един миг с любимите си хора. Защото те са безценни. Да мечтаем истински – като децата. Да се учим от тях. Да погледнем света през техните очи. Да даряваме усмивки! Тогава ще успеем да живеем така, както искаме! Истински! Дали? Може би… Да!

вторник, 10 февруари 2015 г.

АЗ Любовта

ЛЮБОВТА Е най-силната и най-положителната от всички енергии. Тя има много измерения. Повечето хора смятат, че любовта е романтичната връзка между двама влюбени, или обичта и привързаността между членовете на семейството. Това наистина са силни свидетелства на любовта, но тя означава много повече. 
 Лице истинската любов има ,когато две независими същества, запазват свободата си и индивидуалността си!
 За да стигнете до истинската любов, трябва да изминете трудния път на самооткриването, също както в ,,Божествена комедия,,. Данте слиза в ада, а после преминава през чистилището, за да стигне до небето.

Човешката двойка днес се намира в криза. Именно тя осъществява една пародия на любовта, ограничена от традицията и навика, градяща се на пари и удобство и поддържана само от физическата връзка. Най-голямото препятствие пред любовта е слабостта или незрялостта на Аза.

неделя, 8 февруари 2015 г.

Нарцис от органза

От органза стават изключително нежни и красиви цветя. За да изработите нарцис, отрежете от широка панделка от органза две парчета всяко с дължина равна на два пъти ширината на панделката. Обгорете краищата на срезовете на свещ или със запалка. Сгънете парчетата панделка на квадрати така, че обгорените ръбове да се паднат в центъра на квадрата. Тропосайте със ситен бод фигурите( ромбове с огънати на вътре страни), както е показано на картинката. Издърпайте внимателно конеца на тропоската на единият елемент и стегнете, за да се оформи чашката на цветчето. Пъхнете го във втория елемент и също издърпайте конеца и на неговата тропоска и стегнете. Навийте на руло парче по-тясна жълта или оранжева сатенена панделка, пришийте я в единия край, за да не се развива и я пъхнете в образуваната от двата елемента чашка на цветчето на нарциса. Допълнително стегнете конците на тропоските и прикрепете с няколко бода заедно трите части на нарциса.

Проявление на огледалата.

Обърнете внимание какъв е точно жестът, когато сочим с показалец обвинително към другия – три пръста са свити и сочат обратно към нас. Ако бихме си го признали, това би означавало нещо като: „Ти си безотговорен, но аз съм три пъти повече от тебе!“ Реакциите ни са толкова автоматизирани, че рядко спираме, за да се замислим в какво обвиняваме близките си и защо. Истината е, че връзките ни са възможност да се видим от всички страни, но трябва да сме с отворени очи, за да разберем посланието.Ако знаехме за тези свои негативни черти, просто нямаше да е нужно да "изскачат" от хората край нас и да ни бодат очите само и само да ги забележим. Със сигурност ви се е случвало, когато ви обвинят в нещо, например ви кажат, че сте ненадеждна и разконцентрирана, да ахнете от изненада, защото вие обвинявате другия в съвсем същото нещо. Това е проявление на огледалата. Казвате си: „Той е този, на който не може да се разчита, как смее да нарича мен ненадеждна?“Подберете най- близките си хора – партньор, майка, баща, деца, близка приятелка – там истината изпъква най- ясно. Бъдете напълно искрени като анализирате себе си по отношение на откритите чужди „недостатъци“. Наблюдавайте за дисбаланс и в двете посоки – може би не съзнавате, че сте изпълнени с това негативно чувство, а може би твърде категорично го осъждате и трябва да го допуснете в някаква степен в живота си. Простете на себе си и на другите, не приемайте лично никоя ситуация, наблюдавайте реакциите си. Лечението започва, когато спрем да обвиняваме и поемем отговорност.

събота, 7 февруари 2015 г.

Хиляда крачки







В ритъма на танца.Прекрасен начин на изразиш себе си .Желание за нещо ново!Магия, която те кара да забравиш за всичко останало. Да танцувам така, както ми харесва и както го чувствам.





















четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Обичайте живота ,който живеете.

Обичайте живота който живеете. Живейте живота който обичате. ~ Боб Марли


10 грешки, които пречат на щастието

Mарк Черноф


Когато мечтаете, по-добре да е нещо голямо; когато мислите, по-добре да е нещо голямо; когато обичате, по-добре да е истински. Щастието е избор. Няма никакви извинения да не се опитвате да изживеете живота си по най-добрия начин. Няма никакви извинения да живеете по начин, който постоянно ви прави нещастни.

Ето десет грешки, които пречат на щастието:

1. Мислите, че вече сте пропуснали своя шанс.

Вашият живот, с всичките му възходи и падения, ви е формирал за нещо по-добро. Вашият живот е бил точно това, което е трябвало да бъде. Не мислете, че сте загубили времето си. Всяка ситуация, с която сте се срещнали, ви е довела до настоящия момент. И всеки миг от живота ви, включително и този сега, е едно ново начало. Ако имате смелостта да признаете, когато сте уплашени, способността да се смеете, дори когато плачете, куража да говорите, дори ако гласът ви трепери, увереността да помолите за помощ, когато имате нужда и мъдростта да я приемете, когато ви се предлага, тогава имате всичко необходимо, за да направите нещо по-добро от живота си.

2. Използване на провалените връзки като извинение.

Животът невинаги ви запознава с хората, с които искате да се срещнете. Понякога животът ви среща с хора, с които имате нужда да се срещнете – за да ви помагат, за да ви нараняват, за да ви оставят, за да ви обичат и така постепенно ви укрепва, за да станете този човек, който е предвидено да станете.

3. Променяте себе си, за да задоволите другите.

Без значение колко тежат мненията на другите, те не могат да избират кой да сте. Въпросът не трябва да бъде: "Защо не ме харесват, когато съм себе си?", а: "Защо си губя времето да се притеснявам какво мислят другите за мен?". Ако не наранявате никого с действията си, продължавайте напред. Бъдете щастливи. Бъдете себе си. Ако другите не ви харесват, нека така да бъде. Смисълът на живота не е да задоволявате всички.

4. Занимавате се с негативни хора и с негативно мислене.

Време е да се отдалечите от всички драми и хората, които ги създават. Обградете се с хора, които ви карат да се усмихвате. Обичайте тези, които се отнасят добре с вас и се молете за тези, които не го правят. Забравете отрицателното и се съсредоточете върху положителното. Животът е твърде кратък, за да си позволите да не бъдете щастливи. Грешките и паданията са част от живота, но изправянето и продължаването напред е това, което е важно.

5. Насочвате цялото си внимание върху друго време и място.

Днешният ден никога няма да се повтори. Радвайте му се. Ценете времето си. Много често е трудно да се оцени истинската стойност на мига преди да се е превърнал в спомен. Някой ден може да откриете, че всъщност малките неща са наистина големите неща. Така че опитайте се да се научите да цените това, което имате, преди да се окажете в ситуация да оценявате само това, което сте имали.

6. Пренебрегвате това, което имате, докато сте вторачени в това, което нямате.

Повечето хора заблуждават другите и себе си, защото обръщат повече внимание на това, което нямат, вместо на това, което имат. Постарайте се да мислите за това, което имате, а останалите нямат.

7. Постоянно премисляте неща, които не можете да промените.

Ако никога не сте падали, нямаше да се научите да се изправяте. Ако не сте били принудени да се пускате и да продължавате, никога нямаше да сте научили, че имате силата да стоите прави. Ако не сте губили надежда, не бихте намерили вярата си. Най-доброто често идва след най-лошото. Можете да продължавате напред или да премисляте нещата, които не можете да промените. И в двата случая животът продължава. Вземете си поука от миналото и се освободете от него. Ще ставате по-силни от болката, ако не й позволявате да ви разрушава.

8. Постоянно жертвате собственото си щастие за(ради) всички останали.

Никога не допускайте собственото ви щастие да се помрачава, докато се опитвате да ощастливите другите. Животът е да сте честни и да споделяте вашето щастие с другите.

9. Забравяте собствените си цели и идеали.

Да знаете кой сте е едно нещо, но наистина да вярвате и да живеете в хармония със себе си е нещо друго. С цялото социално обвързване в съвременното общество ние понякога забравяме да бъдем верни на себе си. Не губете себе си. В този свят, който се опитва да ви направи като всички останали, останете верни на вашата същност.

10. Създавате си стрес като заблуждавате другите.

Ако кажете, че ще правите нещо, направете го! Ако кажете, че ще бъдете някъде, бъдете там! Ако кажете, че чувствате нещо, наистина го чувствайте! Ако не можете, не искате или няма да го правите, не лъжете. Винаги е по-добре да кажете на хората истината. Живейте така, че когато хората около вас си помислят за честност, загриженост и почтеност, да се сещат за вас.

И запомнете, че колкото и да се стараете, животът никога няма да бъде перфектен. Обаче с времето човек се научава, че и в най-неперфектната ситуация може да се направи нещо с малко обич и усмивка.

сряда, 4 февруари 2015 г.

Когато искате да повярвате на това, което чувате



Издънката,се получава от там че ЛЪЖАТА-трябва да я помниш и много малко време може да се "съхрани",докато ИСТИНАТА-тя просто се е случила и много бързо изниква отново в съзнанието,защото имаме зрителна памет,ментална,сетивна ......т.н,а и научно е установено че в самия мозък всяко нещо се съхранява на "различно място"!


Според психолози, понякога може да искаме да мислим, че това, което чуваме е истината и сме по-склонни да повярваме на историята, която ни казват. Например, ако детето ви казва лъжа, вие искате лъжата да бъде истина, като реалността би ви наранила. По този начин, всяка лъже би била достатъчна. Въпреки това, трябва да се опитвате и да бъдете обективни докато се опитвате да забележите нещо.

Интуицията ви трябва да свърши останалото

Това звучи доста неясно, но има някои хора, които инстинктивно могат да разберат дали някой ги лъже или казва истината. Този "талант" може да бъде подобрен със забелязването на поведенчески модели. Ако забележите как някой се държи, когато казва истината, тогава промени в държанието му може да ви бъде индикатор затова, че той лъже. С времето може да станете много добър в това!

вторник, 3 февруари 2015 г.

Тъгата и Яростта



В едно вълшебно царство, имало някога чудно красиво езеро. В прозрачните му и чисти води плували риби във всички цветове на дъгата. А на повърхността му се отразявали всички нюанси на зеленото...

До тази приказно красива лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно. Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата. Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза) се изкъпала на бърза ръка - и тя не знаела защо бърза толкова - и още по-бързо излязла от водата...

Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила. Не забелязала обаче, че роклята не била нейната, а на Тъгата. И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала...

Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза - или по-точно, без да съзнава, че времето минава - излязла от езерото бавно и лениво. На брега установила, че дрехите й ги няма...

Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата не обича, то е собствената й голота. Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта...

Разказват, че оттогава насам, ние хората често се срещаме с Яростта - сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно разбираме, че Яростта която виждаме е само маска. И под дрехата й всъщност се крие Тъгата...

откъс от книгата "Приказки за размисъл" на изд. "Хермес"

***

"Нападението е най-добрата защита", казват хората. Истина е. Следващия път, когато усетите, че някой излива гнева си срещу вас, спрете за миг, преди да му отговорите. Запитайте се дали под маската на тази агресия не се крие спотаена болка. Дали тази привидна демонстрация на сила не се опитва да замаскира отчаяние и слабост. Запитайте се трябва ли да се пазите от този човек или можете да му помогнете. Защото от състраданието се ражда истинската човечност. От подкрепата се ражда истинското приятелство. От разбирането се ражда истинската любов...