За да имаме в албума на сърцето,
спомени преливащи,а не съжаление....
КАКВО НОСИМ В ДУШИТЕ СИ?
Никога не е късно да бъдем тези, който сме можели да станем .

Там където душата ни се чувства приета, обичана, уважавана, заради това, което е!
Какво се получава обаче ,научихме се да разпръскваме себе си в спиралата на делниците. В забравата. В завоите на приятелствата. В липсата на време. Научихме се да гледаме през рамо някогашното щастие. Научихме се на изкусни извинения, за да запазим тишината в себе си за миг. Все пак ние създаваме собствената си реалност.
За заминаването, за бягството, за пътя, по който поемаме в търсене на собствената си идентичност. Иска ми се да бях имал куража да живея живот, в който да съм вярна на себе си, а не живот, съобразен с очакванията на другите.
Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето. И не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаме да постигнем нещо, трябва до премахнем от съзнанието си миналото и бъдещето и да живеем в настоящия миг.
Не се плашете къде ще ВИ отведе пътят,вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носим отговорност. Веднъж направили ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само,защото не пасваме на всекиго.