И защо по дяволите?Защо трябва да съм друга, за да съм приета?Може би защото живеем в такъв свят, в такова общество, в което различните, тези, които носят нов заряд са приемани за нещо странно.Ролите са много, актрисата една.Рядко допускам хора близо до мен, наистина близо,
интимно.Малцина са хората, които наистина ме познават, заради всички тези игри, постановки, стени, с които се обгръщам всекиУморих се да играя, а и не мисля,
че съм особено добра актриса.Аз съм аз - не съм идеална и не искам да бъда.Свалих маската си, 
загърбих ролите и вече останах само аз на сцената...Тези роли може би отразяват някаква малка частица от мен, но не дават цялостна представа.Не съм толкова самоуверена, колко в ролята, която играя когато се наложи.Не съм смела, напротив страх ме е от това да не остана неразбрана, отхвърлена, предадена.Но се боря със страховете си, боря се с всички роли, които животът ни принуждава да играем.Това си е доза лицемерие - като например усмивката към човек, който не харесваш, но приемаш, че така се прави, че така е редно....или поздрава към съсед, който срещаш за пръв път във входа си, или учтивостта, с която се обръщаш към държавните чиновнички, които се държат все едно си им изял закуската.
Всичко това са роли, които обществото налага да се носят, както и роли, които сами играем, за да не бъдем наранени, предадени, отритнати.от Име: Венета
Няма коментари:
Публикуване на коментар