неделя, 16 май 2010 г.

Истински хляб








Тези дни съм ужасно горда със себе си, защото си правя собствен хляб. При това не с питомна мая от магазина, а с натурална, която сама си налових и отглеждам в една кутия.
Наричат го sourdough bread или pain au levain – това е хлябът, който хората са яли, когато още не е имало магазин, в който да си купиш мая. Вкусът му е леко кисел, тъй като за разлика от обикновената мая тази съдържа не само гъбички, а и бактерии лактобацилус. От тях тестото втасва много бавно, като ферментира и развива вкуса си, освен че е и по-полезно за здравето.
За пръв път четох за него преди няколко години в една книга от кулинарния редактор на Vogue Джефри Стайнгартън. Той описваше опитите си да направи такъв хляб – беше си поръчал специално неизбелено с химикали брашно от производител, следваше супер сложни правила за завъждането на закваската и накрая май така и не му се получи достатъчно добър резултат. Още оттогава реших, че някой ден ще пробвам.
Когато се нанесохме в този апартамент, открихме останки от петкилограмов пакет брашно, което не бяхме сигурни, че още е годно за нещо, така че реших да го изразходвам в експерименти.
И най-неочаквано хлябът ми се получи супер лесно. Ето как:
В стъклен или пластмасов съд с не твърде плътен капак се слага чаша вода и чаша брашно, разбърква се с нещо неметално. Там трябва да се улови „дивата“ мая, тоест да се настанят трайно и в симбиоза два различни вида микроорганизми – гъбички и бактерии. Че това е станало, се разбира по мехурчетата, които почват да се образуват. За да им е добре на живинките вътре, на всеки 24 часа се хранят, като около половината съдържание се изхвърля и се добавя половин чаша ново брашно и половин чаша хладка вода. На третия ден моята закваска изглеждаше така:
После за два-три дни бях забравила да се грижа за нея и често казано мислех, че ще трябва да се хвърля. Но се оказа, че тези буби е много по-трудно да ги умориш, отколкото да ги поддържаш живи. За да се активизират, когато са се поумърлушили и не изглеждат достатъчно запенени, просто се хранят по описания начин на час-два. След няколко такива блиц нахранвания, закваската изглежда почти като купена мая, разтворена с брашно, вода и захар, за да шупне преди ползване.
Рецептата е проста – 1 чаша от закваската, 2 чаши брашно и половин до цяла чаша хладка вода според вида брашно, понеже някои поемат повече вода от други. Разбира се щипка сол, лъжица-две зехтин и импровизации от рода на счукано ленено семе, овесени ядки, тиквени или слънчогледови семки, накълцани маслини или каквото друго измисли човек. Навсякъде пише да се меси около 10-15 минути, аз меся 20, защото не съм особено корава женщина и имам чувството, че с по-малко не ми се получава добре. Месенето обработва глутена в брашното и прави тестото пластично, така че да може да задържа въздуха, който се отделя при метаболизма на животините в маята. Омесено е достатъчно, когато сплескано и разтеглено топче тесто става съвсем тънко, почти прозрачно, преди да се скъса. Трябва и да ви остане малко от закваската, към която просто се прибавя брашно и вода и скоро ще е готова за следващия път. Ако няма да я ползвате в близките дни, най-добре я пъхнете в хладилника, където може да я храните само веднъж седмично.
И така, омесеното тесто втасва поне 3-4 часа, може да се остави дори за през нощта, но не го правете, ако не ви се става рано, защото може да превтаса – тоест на гадинките да им се свърши храната и маята да започне да „заспива“। След като си удвои обема, се смачква и се меси малко пак, оформя се и се намества във форма или върху хартия за печене. После му трябват нови час-два да се надгне и оттам – във фурната. Все още експериментирам с изпичането, но засега съм на вариант поставяне в незагрята фурна и включване на 175 градуса, така има време да „довтаса“ хубаво преди да образува кора. След като достигне тази температура, усилвам още малко и пека общо от пъхането във фурната около 40-50 минути. Хлябът е готов, когато при почукване по долната кора се обажда на кухо






Василена Доткова



2 коментара:

  1. Браво, неустоимо изглежда!
    Дали някога ще имам толкова време /и търпение/, че да го направя? :)))

    ОтговорИзтриване