събота, 29 май 2010 г.

Тъжната част от душата

- Какво ново? - каза Болката, бръкнала небрежно с ръце в джобовете си.

- Ми...какво, та какво - нищо, чуваш ли, нищо ново. - отвърна ядосана Злобата.
- Какво ви е прихванало толкова рано? - нацупи се изпод завивките Мързела - Може ли да ме оставите да се наспя?! Ама че нахалство...
Болката и Злобата се спогледаха и се засмяха зловещо. Към тях полетя една възглавница. Мързелът стана и си направи кафе, а после седна пред телевизора и опъна дългите си нозе на една табуретка.
Тогава в стаята влезе Достойнството. Жалко подобие на нещо - подути очи, чадърчета от коктейли зад ушите и разкъсани дрехи, изцапани с кал и кръв.
- Смърдиш! - обади се Злобата
- Къде скита цяла нощ? - попита Болката

- И откъде събираш сили да продължаваш да съществуваш? Аз на твое място, щях да съм си теглил ножа.
Раздърпаното Достойнство се подпря на касата на врата и ги изгледа жално.
- Браво!- вметна Злобата. Ако ще цивриш, връщай се, откъдето идваш. И си вземи душ!
- Вие, вие, не знаете...беше така ужасно и обидно...- започна да хълца Достойнството.
- Кое? - полюбопитства Болката, която се чувстваше най-старша в йерархията. Все пак първа се засели в тази запустяла и сива душа. Беше убедена, че има право да контролира всичко тук и да настоява за обяснение от мрънкащото и пияно Достойнство.
- Тя се влюби, момчета. Вие спите нощем,а аз обикалям кръчмите с нея и зная. Тя се влюби.

- Някой май ще стане скоро господар тук.- потърка доволно длани Болката.
- Не разбираш... - Достойнството разтвори ризата си и отвътре надникна грозна рана. Тя се влюби, казвах и се помоли за обич, а той я застреля. Аз се хвърлих на пътя на куршума, но той мина през мен и уби Любовта. От мъка по сестра си се спомина и Надеждата.
Злобата плесна с ръце:
- Някой ще има нужда от мен. Ах, сега чудничко ще си го върнем на престъпника. Ах, моето момиче, най-сетне ще порастне. Ура!
Мързелът беше задрамял на стола и сега се стресна от вика на Злобата:
- Ама си глупав. Този ентусиазъм ще ти струва скъпо, помни ми думата. Тя няма да има нужда от теб, нито от теб, а най-малко от теб. - Той ги посочи един по един лаконично с пръст. - Помнете ми думата, тя сега ще се отчае и по цял ден няма да прави нищо.
- Гледай си работата! - сопна се Злобата
- Нямам. - усмихна се Мързелът
Тогава на вратата се позвъни. Тримата се спогледаха изненадано. Кой ли ще иска да живее в тази част на квартала, в тази мизерна душа. Но позвъняването се повтори. Болката отвори вратата и в стаята влезе едно малко, слънчево момиченце. Мързелът, пъргаво свали краката от табуретката си, раменете на Болката хлетнаха навътре, Злобата весело се усмихна, а Достойнството засия някак по-чисто. Момиченцето свали шапката си и ги целуна по бузите, после се засмя:
- Можете ли да говорите?
- Можем. - казаха в един глас те
Момиченцето ги погледна засмяно:
- Много сте готини. А ви описват като жалки и окаяни състояния, заселили тази душа. Аз съм сираче, вчера са убили майка ми.
- Искаш да кажеш, че си дете на Любовта? - попита Достойнството
- Точно така.
- Не знаех, че е раждала..- зачуди се Болката
- Ама вие, наистина сте готини. Е, изпратиха ме да живея с вас. Идвам от квартала от другата страна на канала. Призракът на мама ме доведе тук. Каза, че ще се грижите за мен и ще ме пазите, докато порасна и не заема нейното място, а и така нямало да вършите глупости.
Болката, Мързелът,Достойнството и Злобата наведоха глави. Като най-дълго стоял тук, Болката се опита да вземе властта в ръце:
- Слушай малката, не те знам коя си и не те искам в дома си. Що за наглост, само. Не си добре дошла тук. А и никак не сме сигурни, че си истинска дъщеря на Любовта. А дори и да си - мястото ти не е тук, тук не е за деца. Кварталът е опасен за обикновените сополанковци, па какво остава за принцеса.
Тя се замя и им прати въздушна целувка:

- Мама каза, че само тук ще се запазя чиста. В двореца стават разни интриги. При вас е хубаво, малко мизерно, но все пак хубаво. Ще се скрия при вас, докато порасна. Не се сърдете толкова, след няколко години ще се върна на мястото на майка си и тогава ще се погрижа и този квартал да стане по-светъл и безопасен.
- На мен и така си ми харесва..-промърмори Злобата- Ела! Ще ти покажа твоята стая.



автор:
amrita
Fifona Fifona

2 коментара: