вторник, 29 декември 2009 г.

Ревност и съперничество между децата в семейството




В психологията се отделя голямо внимание на междуличностните отношения в семейства с две и повече деца. Върху отглеждането и възпитанието на децата в семейството голямо влияние оказва техният брой. Причина за това са чувството на ревност и съперничество между децата, породени от желанието и стремежът на всяко от децата да привлече по-голямата част от родителската любов и внимание и причинява не малко семейни трудности. Ревността произтича от силното желание да притежаваш изцяло любимия обект и от съмнението на детето дали наистина е обичано. Проблемът е различен в зависимост от това дали детето е в позицията на първородния пълновластен собственик на родителската привързаност, който изведнъж трябва да я дели, което е класическа фрустрация на по- голямото дете, или е в ролята на новодошлия, узурпаторът, който трябва да намери своето място в едно вече създадено семейство.
Първата и най-важна връзка възниква между бебето и майката. Майката е първият обект на обожание за детето. В този период от живота си то е силно зависимо от нея. От качеството на тази връзка зависи появата на доверие у бебето към майката, което е определящ фактор за изграждане на способността за свързване с други хора от заобикалящата среда. В този период детето се нуждае от подкрепа, ласки и грижи. Може без преувеличение да се каже, че родителите за него са всичко, целия свят. През втората година от живота си детето постепенно разширява контактите и изгражда отношения на привързаност с останалите членове на семейството, които формират нови модели на общуване и обогатяват емоционалния му живот.
След третата година детето вече започва да се възприема като отделен човек от обкръжаващия го свят. Именно тогава местоймението "Аз" се появява в речника на детето. Задачата на възрастните в този период е да укрепят вярата на детето в себе си и да не потискат стремежа му към самостоятелност. Не го гонете, когато се опитва да ви помогне да измиете чиниите или да избършете пода. Ако в този период родителите са внимателни и учат детето си на самостоятелност, то след 2-3 години детето вече няма да е толкова зависимо - преди всичко от майка си - и ще е много по-добре подготвено за появата на братче или сестриче.

Алфред Адлер пръв обръща внимание как поредността на децата в семейството влияе върху характера им. Той вярва, че проблемите, силните и слабите страни на хората трябва да се разглеждат в контекста на социалното и семейното им обкръжение. Според Адлер, хората се водят от силното желание да бъдат приемани и ценени. Семейството е първата и най-малка общност, в която те се преборват за чувство за принадлежност. Всички деца се състезават за родителската любов и внимание. И в зависимост от това колко е голямо детето спрямо останалите деца, то намира различни начини за справяне в толкова важната за него надпревара. Тези състезателни преживявания се отразяват по различен начин върху изграждането на характера му.

Няма коментари:

Публикуване на коментар