четвъртък, 10 декември 2009 г.

Когато не позволява ме на децата си да порастнат





Отделянето на детето е сложно и болезнено чувство за майката
Сепарацията (отделянето) на детето от родителите е постоянен процес. Да се внуши на детето мисълта за неговото несамостоятелност, слабост и липсата на жизнеспособност, е най-добрия начин да се забави или отсрочи отделянето и превръщането му в самостоятелен човек. Това започва от най-ранна възраст: когато детето започва да ходи, а родителите постоянно му казват "Не отивай там - ще паднеш и ще се удариш!"; или когато не му дават да си завърже връзките на обувките само, защото закъсняват за детската градина; или когато детето има неподходящи (според родителите) приятели, и те съответно му казват: "Никой няма да те обича повече от нас!". Има няколко типични ситуации, които възпрепятстват процеса на порастване и отделяне на детето. В тях често водеща роля играе майката.
Нова норма за семейство.
През последните години жените са научиха да се справят без мъжете. Днес никой не се съмнява в това, че жената може да живее сама и да отгледа своето дете. Семейството си остава ценност, но представата за него се промени. Оказва се, че конструкцията "той и тя" не е толкова сигурна и надеждна, колкото продължителният съюз "майка и дете". Съчетанието "тя и дете" започна да се приема като вариант на семейна норма. И понеже жената все още не е готова да се откаже от семейството, като форма на организация на личния й живот, тя се вкопчва в детето и не му позволява да си отиде.


Чувството на загуба.
Едно от най-парадоксалните родителски усещания е това, че детето, което е било част от тях, след време се отделя и става самостоятелно. Този процес на самостоятелност на детето се извършва, не когато детето получи личната си карта или първата си заплата, а постоянно - едва ли не от момента на самото раждане. Детето се учи да се движи само, да се справя без помощта на майката, да общува с другите, да се грижи за личните си интереси - всичко това е сепарация, умение да бъдеш отделна личност, сама по себе си. Чувството обаче, че от самото раждане майката трябва да започне да се разделя от детето си, е много сложно и трудно за осъзнаване и приемане като факт.
Майките, които не искат сепарация.
Най-лесно възприятието на тези майки по отношение на техните деца може да се опише с фразата: те не желаят да видят, че тяхното дете също е отделен, самостоятелен индивид. Те не са способни да контактуват със своето дете като с равен. Причините за това са няколко:
- висока тревожност
Животът е сложно нещо и всичко случващо се е повод за безпокойство, опасения и лоши предчувствия. В това полувоенно положение задачата на майката е да огражда и защитава детето от всички проблеми, но не и да общува с него като с равен.
- неприемането на майчината роля
Тези жени смятат, че е трудно да бъдеш майка. Те редовно си задават въпроси от рода на "Правилно ли постъпвам? Какво трябва да правя и казвам? Добра майка ли съм?". Тези майки не се доверяват на своя инстинкт, а чакат одобрение или инструкции отвън. В този случай не става дума за контакта с детето - главното е правилно да се изпълняват наложените от живота обстоятелства.
- опитът да се реализираме чрез детето.
Майката не е била приета в балетно или музикално училище. Или нейното семейство е нямало достатъчно пари за ски. А след неуспешната връзка тя е решила да роди и да се грижи сама за детето. На бедното дете ще му се наложи да изпита цялата сила на нереализираните родителски амбиции.

3 коментара:

  1. Много хубав пост. Замислих се за много грешки на моите родители спрямо мен и на мои спрямо детето. Но...всеки греши, няма идеални родители :)
    Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Много точно написано! Винаги съм мислила, че основната ми задача, като майка е да науча децата си да се справят сами с живота и проблемите си. За съжаление повечето майки се държат с децата си като квачки с пилета...

    ОтговорИзтриване
  3. "Възпитанието това е протегната ръка да се върви напред без страх"- казва Щербаков.

    ОтговорИзтриване