вторник, 8 декември 2009 г.

АВТОАГРЕСИЯТА В ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ Е НАЛИЦЕ ЗНАЧИТЕЛНО НАРАСТВАНЕ НА САМОУБИЙСТВАТА НА ДЕЦА ПОД 15г. И НАЙ-ВЕЧЕ ВЪВ ВЪЗРАСТТА 15-19г.. В юношеството самоубийството се нарежда на трето място като причина за смърт.





Според сведенията на Световната здравна организация (СЗО) България е сред водещите в печалната класация за юношеска смъртност поради самоубийства - 6-то място сред момичетата и 1-во сред момчетата. В нашата страна по-висока смъртност е регистрирана при момчетата, които избират твърди методи за самоубийство. Те са по-често агресивни и импулсивни и не рядко действат под влияние на алкохол и наркотици, което и допринася за фаталния изход при тях. Момичетата извършват по-често суицидни опити, може би защото те са по-склонни към развитие на депресия, но също така са по-склонни да говорят за проблемите си и търсят помощ.

Какво тласка юношата към коренна промяна на отношението му към живота и смъртта? Кои житейски ситуации и събития го принуждават да предпочете смъртта пред живота? Кое води до социално-психологическа дезадаптация на личността, изразяваща се в суицидно поведение? Защо преживявайки житейски кризи, личността на юношата може да изяви суицидно поведение? Съществува ли начин да се предвиди и преодолее суицидното поведение? Какви са механизмите, които възрастните могат да задействат за да спрат и преодолеят суицидното поведение у младите хора?

Да имаш суицидни мисли от време навреме в тази възраст на навлизане в света на възрастните е донякъде нормално. Децата преработват екзистенциалните проблеми и се опитват да разберат живота и смъртта. Анкетните проучвания показват, че повече от половината от учениците в горните прогимназиални класове са имали мисли за самоубийство. Трудната адаптация към света на възрастните, липсата на разбиране от връстници, учители, родители за съжаление много често тласка към реализирането на тези мисли като единствен начин за излизане от кризите.В 24 % от случаите учениците преживяват актуална житейска ситуация която изпълнена с неразрешими проблеми, с които те не могат да се справят сами.

Личностни характеристики на юношеството, свързани с висок суициден риск са: нестабилно, гневно, агресивно и неконтролируемо поведение; висока импулсивност; обърканост; ригидно мислене и начин на справяне; ниска способност за разрешаване на проблемите, при възникване на затруднения; неспособност за преценка на действителността; тенденция за живеене в илюзорен свят; фантазии за величие, сменящи се с чувство за малоценност; склонност към разочарование; тревожност, особено при физически неразположения или малки разочарования; самодоволство; чувство за малоценност и несигурност, които могат да бъдат маскирани с открито проявление на превъзходство, отхвърляне или провокативно поведение спрямо съученици и възрастни, родители; несигурност по отношение на половата идентификация или сексуална ориентация; амбивалентни отношения с родители, възрастни и приятели.

Предразполагащи фактори за суицидни нагласи у юношите са:
- израстване в семейства, в които агресията е единствения начин за справяне във всяка една ситуация;

- социалната подкрепа на агресията - прието е момчетата да се възпитават да бъдат агресивни;

- липсата на социални умения за справяне;
- грешните методи на възпитание - възпитание с обиди и заплахи, подценяване на възможностите на детето.

Важна роля за формиране на суицидна нагласа играе семейната среда. Често това са семейства с хронични конфликти между родители и най-вече с хладно, отхвърлящо, или грубо отношение към децата; обиди, морални и физически насилия, включително побои, а понякога инцестни посегателства. Налице са и слаби възможности на семейството за адекватен отговор на житейските предизвикателства. Демонстративните опити с манипулативна цел са по-чести сред деца от семейства с двама родители и добро материално положение и се правят за извоюване на права и налагане на собствени желания.

Кои са аспектите на нефункциониращото семейство, нестабилността, и негативните житейски събития, отключващи суицидната нагласа в юношеска възраст?

Често пъти психопатология при родителите с наличие на афективни и други психични разстройства, злоупотреба с алкохол и наркотици или антисоциално поведение в семейството, фамилна обремененост със самоубийства или опити за самоубийства се явяват като генетична предилекция и рискова среда за пораждане на суицидно поведение у юношите.

Насилие и злоупотреба в семейството, липса на достатъчно грижи от страна на родителите и слабо общуване в семейството, чести кавги между родителите с напрежение или агресия създават у юношата чувство на несигурност, неразбиране и неприемане от близките, което неминуемо поражда стремеж към самоизолация и безизходица. Нестабилност и неувереност у юношата пораждат и развод, раздяла или смърт на родителите; честа смяна на местожителството; семейство на осиновители или настойници.

Крайните прояви на родителско внимание или невнимание като много високи или много ниски очаквания от страна на родителите; неадекватна или прекалена власт на родителите, изразяваща се в студенина и суровост в семейството, както и разглезването, неминуемо водят до объркване, дестабилизация и самоизолация, която много често отключва автоагресията. Липса на време от страна на родителите да наблюдават или да се справят с емоционалния стрес на детето и наличие на негативна емоционална среда, отличаваща се с отхвърляне и пренебрегване прави юношата неуверен в дома си, а без подкрепата на най-близките си хора, той трудно може да преодолява житейски кризи, за които не е подготвен.

Младите суициданти най-често произлизат от семейства, в които рисковете се акумулират и поради това, че те са лоялни към родителите си и им е забранено да разкриват семейни тайни, така че те често се въздържат да търсят помощ извън семейството.



Конфликтните отношения с учители, съученици, както и с други лица от училищната администрация, водещи до честа смяна на училищата могат да повишат суицидния риск. При ученици с разстроени междуличностни отношения и загуба на личностно-значима връзка подсъзнателният мотив за самоубийство е желанието да се харесат, да привлекат вниманието на възрастните и така да възстановят връзките със заобикалящите и да излязат от самоизолацията.

Самоубийствата при деца и юноши, често корелират с депресивни разстройства, характерни за тази възрастова група. Депресираните момичета са склонни да се оттеглят, стават тихи, отпаднали духом, неадекватни. Депресираните момчета са с агресивно и разрушително поведение и изискват голямо внимание от обкръжаващите ги. Агресивността може да доведе до самота, което е висок рисков фактор.

Повишената тревожност, характерна за юношеската възраст е източник на до-суицидни настроения, поради което не рядко сме свидетели са суицидни опити провокирани от страх от наказание, порицание у дома или в училище.

В стремежа си да впечатлят групата, а за съжаление напоследък и за да не се отличават от нея, юношите започват да злоупотребяват с алкохол и наркотици. Всяка зависимост е резултат от латентна депресия или като последствие води до развитието на депресия. Зависимостите блокират волята за разрешаване на проблема. Бягството в илюзорния свят става за сметка на нарастващите дози и нарастващия конфликт и изолация от реалния свят. Стремежът към нереалното и неприемането на реалното поражда непреодолимо желание всичко да свърши в смъртта.

Суицидният риск при страдащите от анорексия или булимия е 20% по-висок от средния суициден риск при младите хора. Неприемането на себе си такъв какъвто си, води и до отключване на автоагресия.

Малък брой подрастващи страдат от шизофрения и маниакално-депресивни разстройства, които нерядко дебютират със суицидно поведение..

Не е малък процентът на децата със суицидно поведение резултат от имитация на видяно, чуто или прочетено. Ученическата възраст се отличава с голяма степен на внушаемост и податливост на влияние от средствата за масова информация.

Описани са и групови самоубийства при юноши, познаващи се добре, ходещи в едно и също училище и особено членуващи в някоя религиозна секта. Съществено значение тук се отдава на внушението, самовнушението, индукцията и индентификацията; в последния случай се говори за копирани самоубийства. Има съобщения за повишаване на броя на самоубийствата при гледане на телевизионни програми, в които те са основна тема на предаванията.

Повод за суицидно поведение в юношеска възраст са и любовни неблагополучия (несподелени чувства, раздяла, неудовлетвореност от партньора, нежелана бременност).

Опитите за самоубийство в юношеска възраст са предимно с импулсивен и демонстративен характер, като в 1/3 от случаите се касае за дълбока личностна възрастова криза. Дълготрайните неблагоприятни психологически проблеми ескалират и интензивността им се повишава най-често след началото на пубертета. Със следващия прогресиращ неуспех в умението да се адаптират адекватно, юношите все повече и повече остават изолирани в микросоциалното си обкръжение. Чувството за отхвърленост, отчаяние и безнадеждност е типично в тези случаи. В крайна сметка, в седмиците и дните предхождащи самоубийството, се явява една верижна реакция на разтрогване на значими връзки, които биха помогнали за справяне със старите и нарастващите нови проблеми. Настъпва страшното затваряне в себе си и насочване на агресията към самия себе си.

Как изглежда психологическият профил на детето и юношата, който може да ни помогне да идентифицираме суицидно поведение :

- слаба привързаност към родителите в ранното детство и липса на емпатична връзка с майката;

- ранна загуба на родители;

- невъзможност в критичен период да се обърне към близките си;

- отказ от идентичност;

- социална изолация, алиенация и анонимия;

- личностни нарушения:

= предимно екстравертни личности;
= с високо ниво на невротизъм;
= емоционално-лабилни, импулсивни с понижен интрапсихичен контрол;

= със завишена социално-ситуативна тревожност, като преобладава тревожността, свързана с междуличностни взаимоотношения и изяви в училище;

= несамоуверени, със занижена самооценка, чувство за малоценност и незащитеност;

= свръхчувствителни деца;
= с доминираща изява на характерните за пубертета негативизъм, егоцентризъм, агресивност и конфликтност;

= имитационно поведение под негативното влияние на медиите, музиката, филмите и литературата върху ранимата детска психика.


КАК ДА СЕ ПОМОГНЕ НА ЮНОША СЪС СУИЦИДНО ПОВЕДЕНИЕ?

В повечето случаи учениците изложени на суициден риск имат съществени проблеми с общуването. Най-важно при интервенцията е да се осъществи диалог с младата личност. Липсата на общуване и разрушената комуникативна мрежа води до мълчание и нарастване на напрежението във взаимоотношенията, прояви на вербална и невербална агресия на възрастните към юношите, както и засилването на тенденцията за автоагресия у юношите.

Първата стъпка е ПОВЕРИТЕЛНОТО ОБЩУВАНЕ - истинският диалог с ученика се постига когато се признае идентичността му и се възприеме от възрастния детската необходимост от помощ. При тези деца липсва доверието в общуването с връстниците и семейството в периода на израстването. Те преживяват липсата на интерес, на уважение, дори на обич. Суицидният ученик е еднакво чувствителен както към вербалната, така и към невербалната комуникация. Възрастните не бива да се обезкуражават от липсата на желание за комуникация, а трябва да помнят, че избягването е знак на недоверие към тях. Те трябва да положат всички усилия за да спечелят доверието на детето.

Значителната амбивалентност по отношение на това дали да потърсят, приемат или откажат помощ, може да се интерпретира от консултанта погрешно. Затова е препоръчително търпеливо, изпълнено с обич, уважение и разбиране отношение. Децата са изключително чувствителни към фалша, лицемерието и подценяването им от страна на възрастните.

Втората стъпка е ПРЕЦЕНКА НА СУИЦИДНИЯ РИСК.

Наличието на предходни опити за самоубийство повишава риска от повторен суициден опит.

За юношеството са обичайни ниската самооценка, отпадналост, проблеми с концентрацията, умора, нарушения в съня. Депресивните мисли в юношеството отразяват нормалното развитие на подрастващите, ангажирани с разрешаването на екзистенциални проблеми. Интензивността на суицидните мисли, тяхната дълбочина и продължителност, както и невъзможността да откъснеш ученика от тези мисли отличава здравата млада личност от ученика в суицидна криза.

Наличието на рискови ситуации и негативни житейски събития, които могат да провокират суицидни мисли, повишават риска от суицидно поведение.

Третата стъпка е ОТСТРАНЯВАНЕ НА СПОСОБИТЕ ЗА САМОУБИЙСТВО И НАБЛЮДЕНИЕ,-отстраняване или заключване на опасните медикаменти, огнестрелни оръжия, пестициди, експлозиви, ножове в училищата, домовете и други сгради до които децата имат достъп. Ако е наложително, до овладяване на кризата след преценка на суицидния риск, детето се хоспитализира в психиатрична клиника или му се осигурява 24 часов контрол от близките му.

Четвъртата стъпка е ОТКАЗВАНЕ ОТ СУИЦИДНОТО ДЕЙСТВИЕ чрез психологическа подкрепа, разговор с родители, учители, съученици и приятели. Осигуряване на психологическа подкрепа и повишаване на самооценката, вярата в собствените възможности за преодоляване на кризата.

Пета стъпка при извършено суицидно действие е ПРЕВЕНЦИЯ НА ЗАРАЗИТЕЛНИЯ ЕФЕКТ- резултат от склонността на останалите деца да приемат деструктивните решения на връстниците си като свои и да ги реализират. Необходимо е след суициден опит в класа или училището да се говори с децата от близкото обкръжение на суициданта и там да се търсят потенциални деца със суицидни мисли.

За решаване на проблема със суицидалитета в училищна възраст е необходимо да се обединят усилията на родители, учители, педагогически съветници, психолози и лекари за ранна диагностика и интервенция на суицидното поведение.

Превенция и преодоляване на суицидното поведение, се постига чрез създаване на семейни отношения, даващи на юношата сигурност и разбиране при разрешаване на кризисните ситуации. Родителите трябва да обучават децата си с възможност за избор в дадена ситуация, а не избягването й в света на алкохола, наркотиците, самоизолацията, които рано или късно водят до самоунищожение. Юношите трябва да се научат да показват чувствата си, както и да се съобразяват с чувствата на околните. Умението да общува е най-добрият начин да се предпази детето от агресия, насочена към самото него, а и в нередки случай и спрямо околните.

Самоизолацията и автоагресията могат да се избегнат чрез създаване на добри социални умения за търсене на помощ при възникване на затруднения, търсене на съвет, когато трябва да се вземат важни решения, отвореност към опита на други хора и техните виждания за разрешаване на проблемите, отвореност към нови знания. Наличието на положителна самооценка, самоувереност и увереност в семейната среда, приятелите и педагозите е гаранция за готовност за справяне с проблемите.

Социалната интеграция, добрите взаимоотношения между съученици, добрите отношения с учители и връстници; подкрепата от значими за учениците хора са социо-демографски фактори, даващи алтернативи за социално преодоляване на кризите.

Всяка една преодоляна житейска криза носи в себе си мъдростта и опита, с които по-лесно продължаваме житейския си път. Възрастните трябва да предадат тази житейска истина на децата си и да ги подготвят за срещите с житейските кризи и преодоляването им.



Литература: "Профилактика на самоубийството" СЗО ЖЕНЕВА 2000г.

2 коментара: