вторник, 5 май 2020 г.

Може би



Може би, около шейсетгодишен оглупяващ едър мъж, хлътнали очи с показалец започнал да жълтее заедно с нокътя от цигарите, смешен и окаян с дрипави одежа, приятен акцент и молби за подаяние. Изпитваш някаква симпатия, а той сякаш осигурен, че ще разбереш това което е забравил. Странна работа. Получено едно телефоноо обаждане и се оказва, че този човек има две дъщери, две полусестри за които той нищо не знае или не помни и че те самите не са знаели една за друга и някак си са се намерили.  И едно писмо което да се предаде, за  сантиментално сбогуване . Една реалност  по-странна от въображението.


















Понякога правим неща,които не можем да променим,и сами се подлагаме на болката.
P.S.Неподлежащо на никакви квалификации творчество, и неподправеността при пресъздаването на преживяното.

Няма коментари:

Публикуване на коментар