Може би, около шейсетгодишен оглупяващ едър мъж, хлътнали очи с показалец започнал да жълтее заедно с нокътя от цигарите, смешен и окаян с дрипави одежа, приятен акцент и молби за подаяние. Изпитваш някаква симпатия, а той сякаш осигурен, че ще разбереш това което е забравил. Странна работа. Получено едно телефоноо обаждане и се оказва, че този човек има две дъщери, две полусестри за които той нищо не знае или не помни и че те самите не са знаели една за друга и някак си са се намерили. И едно писмо което да се предаде, за сантиментално сбогуване . Една реалност по-странна от въображението.
Понякога правим неща,които не можем да променим,и сами се подлагаме на болката.
P.S.Неподлежащо на никакви квалификации творчество, и неподправеността при пресъздаването на преживяното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар