КАК ДА СЕ СПРАВИМ СЪС САМОТАТА?

„Ако някой е сам, не значи, че е самотен, също както ако някой е сред тълпата, пак не значи, че не е самотен." Епиктет

Чувствате ли се самотни? Изпитвате ли нужда от приятели, от любим, от човек, които ви разбира и приема, от някой, с когото да можете да бъдете себе си, да се чувствате важни и необходими?


Всеки от нас в определен момент от живота си е изпитвал самота. Понякога това се случва след преживяно изоставяне или загуба на близък човек и е временно състояние.

В други случаи обаче, самотата се превръща в начин на живот, съпроводен със страдание заради липсата на компания и неспособност за пълноценно общуване и изграждане на връзки. Когато сме самотни, изпитваме вътрешно чувство на празнота, тъга и усещане за безпомощност и изолираност от целия свят. Чувстваме се ненужни и нежелани и сякаш не живеем истински.

Самотата не означава просто да си сам. Да бъдем сами често е избор, а понякога просто така се случва. Но да бъдеш сам и да бъдеш самотен, са две различни неща.

Да бъдеш сам не е нещо лошо. Всички ние имаме нужда от лично пространство, от време, в което да останем насаме със себе си. Има много хора, които живеят сами, но не се чувстват самотни. Напротив- те се радват на свободата и уединението си и съумяват да живеят пълноценен и удовлетворяващ живот.

И обратно- може да живеем заобиколени с хора, да имаме семейство, но да се чувстваме самотни, неразбрани, неудовлетворени.

Самотата всъщност е състояние на ума.

Тя е свързана с тъга и усещане за непълноценност. Самотните хора обикновено се чувстват забравени, неоценени, неразбрани или никому ненужни.

Как да се справим със самотата?
Вероятно вече сте чували съвети за справяне със самотата – да излизате повече навън, да ходите на места, където има много хора, да се запишете на курс или на спорт, да се регистрирате в сайт за запознанства, да общувате...

Но всъщност първата стъпка за справяне със самотата няма общо със срещи с други хора, а е – да се справим със своите мисловни модели и страхове.

Защото един самотен човек с изкривени модели на мислене и с ниска самооценка, дори и да се запише на курс, да ходи на спорт или да се регистрира в сайт запознанства, е много вероятно отново да попадне в ситуации, които ще го карат се чувства отхвърлен и неприет от другите.

Причините за самотата, носеща страдание и превърнала се в начин на живот, най-общо са:

- изкривени модели на мислене;
- ниска самооценка и негативни убеждения за себе си (или за хората като цяло);
- страх от отхвърляне.

Един от изкривените модели на мислене, които се срещат при хора с ниско самочувствие и чувстващи се самотни и изолирани, е генерализиране. Да генерализираме означава, че не вземаме предвид всички факти, а се вкопчваме в един, приемайки, че той е правило. Генерализираното мислене включва думи като „никой, всички, никога, винаги". Например: „никой не ме харесва, никой не ме разбира, всички ме мразят, никога няма да имам приятели, винаги се излагам..."

Някой ни е изоставил и решаваме, че всички ни изоставят, някой ни е обидил и решаваме, че всички ни се подиграват и обиждат...

Друг такъв модел на мислене, е филтрирането - когато виждаме само негативното в ситуациите и отношението на другите към нас, а за хубавото оставаме слепи. Например: наш познат е много мил с нас, прави ни услуга и си прекарваме хубаво заедно, но в края на вечерта казва нещо относно нашата чанта (че не харесва такива модели или нещо подобно) и ние решаваме, че той изобщо не ни харесва, че вероятно ни смята за недостатъчно добри и т. н.

Следващ модел на мислене, който ни пречи в общуването, е така нареченото четене на мисли. При този модел приемаме, че другите хора мислят точно като нас. Например: вървите по пътя с ваш колега или познат, а той е намръщен и мълчи през цялото време. И вие решавате „отегчавам го, мисли си че съм много глупав, сега се опитва да се измъкне от моята компания, скучно му е с мен..." А той може да е намръщен, защото си има негов проблем, изобщо несвързан с вас, може самият той да се притеснява и затова да мълчи... Но тези вашите мисли са проекция на собственото ви мнение за себе си. Вие ги пренасяте върху другия и приемате, че и събеседникът ви си ги мисли.

Катастрофичното мислене е модел, за който е характерно навикът да се очаква най-лошото, като нещата се драматизират и преувеличават. Например: „Какво ще правя ако цял живот остана сам, ако остарея и няма да има кой да ми даде и чаша вода..." или „На това парти ще е отвратително, само ще си вися сам през цялото време"...

Други такива модели на мислене са: самообвиняване - когато непрекъснато се критикуваме, обиждаме и не ценим себе си; сравняване - когато постоянно се сравняваме с другите, виждайки само нашите недостатъци спрямо тях; и други.

За да преодолеете погрешните модели на мислене, започнете да се вслушвате във вътрешния си монолог и начина, по който определяте нещата. Следете за твърдения с обобщаващите термини – „никой, всички, никога, винаги", наблюдавайте най-честите си мисли и твърдения за себе си, за света и за отношението на другите към вас и ги записвайте.

Запишете всяко твърдение на нов ред. После ги разгледайте и определете моделите си на мислене. Ако забележите, че генерализирате, започнете да променяте твърденията в по-реални като бъдете конкретни.

Например ако си мислите: „Никой не ме харесва" – то го заменете с по-конкретни факти: "Някои хора като Иван (Петър...) изглежда не ме харесват, но други като онова момче на купона онази вечер ме харесват, също така много любезни с мен са Мими и Лили, също така – Мони и Стефи често ме канят на гости, все пак имам двама приятели, с които излизаме от време на време..."

Може да продължите да пишете факти и по-позитивни твърдения като: Аз не познавам всички хора по света, така че да твърдя че никой не ме харесва е нереално. В бъдещето мога да имам много приятели.

И ще видите че всъщност нещата не са толкова зле, колкото във „филма", който създава умът ви.

Ако забележите, че филтрирате, може отново по същия начин срещу всяко ваше негативно твърдение да напишете по-реално описание на ситуацията. Помислете за другите факти, които пренебрегвате или омаловажавате и започнете да ги описвате.

Ако осъзнаете, че мислите катастрофично, може пак да променяте всяка ваша негативна мисъл в по-позитивна.

Например ако мислите:
„Цял живот ще си остана сам, няма да има кой да се грижи за мен ако се разболея, на празниците пак ще съм сам, ще умра в самота...", то започнете да пишете положителни твърдения като: "Доверявам се на себе си и живота. Висшата сила се грижи за мен и никога не съм сам. Когато живея с доверие и любов към себе си, винаги ще привличам любящи хора, които да ми помогнат. Всичко, което ми е нужно, идва при мен. Доверявам се, че ако имам нужда от някого или нещо, то ще се появи в точния момент. Всичко е наред..."
И така нататък всяка ваша мисъл или убеждение може да трансформирате в позитивно, приемащо и доверяващо се отношение.

След това четете новите по-позитивни и градивни твърдения и ги повтаряйте.

Ако правите това често, ще видите, че скоро моделът на мислене ще започне да се променя и ще се научите да виждате света по нов начин.

Нужно е също така да работите върху ниската самооценка и да изградите увереност в себе си. Ако смятаме, че не сме достатъчно добри, че нещо ни липсва, че нещо не ни е наред, това се излъчва от нас и се улавя от другите. А другите ни възприемат според начина, по който ние се възприемаме.

Нужно е също така да се справим и със страха от отхвърляне. Винаги има вероятност да бъдем отхвърлени, но е по-добре да опитваме и да живеем истински дори с риск да бъдем наранени, отколкото цял живот да живеем в тъга и самота заради страховете си.

Може да използвате самотата, за да се научите да се приемете и обичате и да изградите пълноценна връзка със себе си. Когато се чувствате добре със себе си, и другите хора ще искат да бъдат с вас.

И накрая ще завърша с една медитация, която също ще ви помогне по Пътя към преодоляване на самотата.

Тъй като самотата е вътрешно състояние на ума, е много важно да създадем в себе си усещане за пълнота и комфорт. Защото когато приемаме себе си, когато се ценим и усещаме хармония в душата си, несъмнено ще започнем да привличаме отношения и връзки, които ще ни носят още по-голям комфорт и удовлетвореност.

Както много често повтарям: Когато подредим вътрешното, външното само ще се подреди.

Разбира се, когато започнем вътрешната работа, може да прилагаме и съветите, които вече знаем – да се запишем на курс, да ходим на фитнес или места, където има много хора и т.н.
Все пак, за да се справим със самотата, е нужно да излезем от къщи. Но когато извършим вътрешната работа, вече ще имаме нови вярвания за себе си и по-различен модел на мислене, което естествено ще донесе и по-добри резултати.

А ето и Медитацията:

Седнете на тихо място...можете да си пуснете приятна музика...Затворете очи. Отпуснете тялото, мускулите на тялото...като спирате вниманието си на всяка част...Освободете ума си от всякакви мисли...Бъдете тук и сега и се концентрирайте в сегашния момент. Вдишайте и издишайте няколко пъти дълбоко...Почувствайте спокойствието във вас...

След това си представете че е вечер, а вие вървите по улиците...Вървите просто така, без определена цел, просто се разхождате и разглеждате нещата наоколо. Визуализирайте как минавате покрай къщи, блокове и светят стотици прозорци...Разгледайте ги...Осъзнайте как зад всяка светлина се крие цял свят, как зад всеки прозорец има дом, уют, семейство...Почувствайте този уют...Пренесете го в сърцето си. Представете си, че във вас свети една приятна нежна светлина и ви изпълва с хармония...Във вас има хармония и уют и всичко е наред. Почувствайте се у дома си, където сте приет и заобиколен с обичащи хора, у дома, където за вас се грижат...Това чувство е във вас...задръжте го няколко минути и му се насладете...потопете се в него...

Останете така известно време, а след това започнете да се връщате бавно в реалността, в стаята, където се намирате, раздвижете леко ръцете, разтъркайте ги, раздвижете краката... изтегнете се... и когато сте готови, отворете очи.

Автор: Росица Вакъвчиева / sebepoznanie