четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Възрастните се страхуват ,А ДЕЦАТА !





Напоследък светът на възрастните е изпъстрен с все повече и повече страхове – от глобалното затопляне, от войни и размирици, от покачване на цените на парното и тока "Грипппппппп"... Българинът се страхува все по-силно сутрин, когато прочете във вестника промените в поредния закон, страхува се през обедната си почивка, когато се сблъска с новите цени на готвените ястия, страхува се вечер, когато чуе по новинарските емисии за поредното

избухване на агресия сред децата
Страхува се за децата си, за бъдещето им... А децата? Те от какво се страхуват? Колко лесно ни е на нас, възрастните, да им заповядаме: „Я, не се страхувай! Не се излагай, ти си голямо момче/момиче!“
А тях също ги е страх – от паяци, от зъболекар, че госпожата ще ги изпита точно когато не са учили, че пак са забравили тетрадката си с домашна работа и че какво ли още не... Все дреболии, ще си каже родителят, който за себе си смята, че се страхува от къде-къде по-сериозни и страшни неща. За жалост така мисли родителското мнозинство и точно това е причината децата да търсят помощ от училищните психолози.
От страх да не им се присмее, децата първо разкриват неохотно страховете си – със свян и със сълзи на очи, – но накрая все пак изричат настойчивото

„Помогнете ми!“
Страховете съпътстват детето по целия му път до зрелостта. Страхът е съвършено естествена реакция, твърди психоложката Диана Хорсанд, но не тогава, когато той се превърне в доминанта на поведението ни. А иначе страховете следват дори някаква последователност на появяване през годините:

Новородените се боят от силни звуци и падания. ► Във възрастта около 10 месеца децата започват да се боят от непознати хора и да реагират на срещите с тях със силен плач. ► Около 1-годишна възраст детето се страхува от раздялата с майката и всяко нейно отсъствие е огласено от виковете на бебето. ► Децата на възраст от 2 до 5 години се страхуват да не загубят родителската любов и да останат сам-сами. Този страх би могъл да се усили и от това, че детето постъпва в ясла или в градина, или заради честите конфликти в семейството. През същия този период детето се страхува от страшните приказни персонажи.

Психолозите от години спорят по въпроса, дали трябва, или не трябва да се четат

страшни приказки
на децата. Много от тях отиват дори в крайност да обвиняват Братя Грим или Андерсен, че са написали такива страшни приказки. Други пък ревностно защитават тезата, че детето рано или късно трябва да се срещне със страха и да изработи свои механизми за справяне с него. Приказните сюжети в този смисъл са най-подходящи – първо, защото страшилищата са въображаеми, и, второ, защото четящият приказката родител е здравата опора на детето в превъзмогването на този страх. Така малкият човек осъзнава, че след страха и напрежението отново може да се почувства спокойно.
Около 7-годишна възраст (и малко по-рано) много активен е


страхът от тъмното
Това е периодът, когато детето мисли предимно в картини и му се привиждат ужасяващи неща. Дървото в тъмното изглежда като змей, купчинката с книги на нощното шкафче – като някакво влечуго, което всеки момент ще тръгне към леглото, вратата – аха! – ще се отвори всеки момент и оттам ще влезе ужасна беззъба бабичка. Колко ли е сладък и спокоен сънят на това дете и как ли се чувства то сутрин, ако вече е тръгнало на училище? Преди години работих с дете, което не можеше да спи нощи наред заради закачена картина на стената –сюрреалистично произведение на изкуството, което в представите на детето всяка нощ се превръщало в гнездо на гущери. Детето се беше гърчило нощи наред от ужас, докато не сподели проблема си в моя кабинет, и последвалият разговор с родителите наложи сваляне на картината от стената. Е, изкуството загуби, но спечелихме спокойствие за детето.
Малко след този случай друго дете заяви проблем, свързан със страх от

нашествие на НЛО
Скърцането на пода в стаята и люшкането на отвореното крило на прозореца от вятъра го карали да вярва, че нашествениците идват. Беше си измислило въображаем диалог с тях, в който го удряло на молба да не го вземат на чуждата планета. Поредица от срещи с детето, както и елиминирането на тревожните шумове върнаха психическия му комфорт.
Във възрастта между 5 и 7 години се активизира и страхът от тръгване на училище и за жалост в много лоша комбинация с него – страхът от закъсняване. Виждали ли сте момиченца и момченца с раници на гръб, които бързат за училище презглава, ужасени, че звънецът вече е бил? Тези деца плачат и се сърдят на родителя, който ги води, че ще закъснеят (малките за разлика от големите са изпълнителни и ходят навреме на училище).
За децата, които

със страх тръгват на училище
на 15 септември, може да се пише много. Те трудно възприемат своята нова социална роля – било защото тя много е преекспонирана вкъщи, било пък защото детето не е подготвено за нея. Мисля си, че училищните психолози трябва да бъдат освободени от други ангажименти през първите два месеца от учебната година, за да могат да отделят необходимото внимание на тези иначе малки първокласници с големи проблеми.
Във възрастта между 7 и 12 години децата имат пред себе си предизвикателството да се справят с нова голяма група страхове: страха някой от родителите да не умре; страха да не ги набедят за лоши деца, както и страха от влечуги и/или природни бедствия.
Спомням си случая с едно момиченце, което постоянно се сравняваше с съседката си по чин (а за зла беда, и по живеене). То все

искаше да е като Ася
Да е облечено като Ася, да получава шестици като Ася, да умее да говори като Ася. Страхуваше се, че самото то не е толкова успяващо като Ася, а искаше да бъде, защото родителите му боготворяха същата тази Ася. Ако Ася вдигнеше ръка, то, дори и да знаеше отговора, се свиваше в черупката си, ако Ася кажеше, че има домашно, то заявяваше, че няма, и криеше тетрадката си в чантата и т.н., и т. н. Седнах с това дете и направихме списък на неговите положителни качества, на уменията, които го правят специално и уникално. Днес този списък стои закачен на хладилника в дома на семейството и всеки път, когато родителите му споменат името Ася, то поставя под списъка огромна червена удивителна, която трябва да им напомни, че то също има качества, и с усмивка напуска кухнята.
От 12- до 16-годшна възраст тийнейджърите изживяват едни от най– сложните страхове, а именно страха

да не загубиш себе си
Задачата им е сложна – хем да отстояват индивидуалността си, хем да се приобщят без проблеми към групата. Затова те постоянно се питат дали са достатъчно умни, или пък достатъчно красиви... Ако изпитват и най-малко съмнение в своя интелект, се съсредоточават върху своята външност. А ако се окаже, че и тя не е наред, тогава може да се стигне до... анорексия и до помощ от психолозите.
За профилактика на детските страхове Хорсанд „предписва“ няколко правила за родители:

► Бащата трябва да съдейства на детето при неговото прохождане, защото мъжете се отнасят много по-спокойно към неизбежните падания. ► Препоръчително е борбата с детските страхове да започне, преди детето да е тръгнало на училище. В по-късна възраст страховете се бетонират, наслагват се един върху друг и психологът или родителят се затрудняват да открият причината за тях. ► Ако родителят има еднакъв страх с този на детето, добре е първо той да се справи с него. Иначе постоянно ще го предава на детето си.

По правило страховете

идват и си отиват с възрастта
не се засилват и задържат, ако възрастните, с които живее детето, са уверени в себе си личности, а домът, в който то живее, е пропит от спокойна атмосфера. Детето, което е получило любовта на възрастните, чуло е похвали по свой адрес и е уверено в това, че във всеки един момент ще бъде подкрепено, ако това се налага, много лесно преодолява страховете си. Доказателство за това е, че уверените в себе си деца много рядко сънуват кошмари.






http://www.bela.bg/

2 коментара:

  1. Краси, много добре си уловила някои страхове, но сигурно са безброй за жалост ! Малката ми дъщеря в детската градина имаше едно чудесно занимание- Да изгоним нашите страхове. Рисуват някакви неща, които им се струват за страшни , после разказват, накъсват листчето и хвърлят в кошчето с убеждението, че са победили страха. Почти всички деца бяха нарисували картини в черно и сиво, на моята щерка беше в оранжево, жълто и лилаво...Много интересни анализи направиха учителките, а и самото упражнение имаше ефект върху децата. Училището е елитно, частно и после също продължаваха да се занимават с тези проблеми.
    Аз лично имах много кошмари през иначе прекрасното си детство, исках всякак да предпазя децата си...но дали успях ? Засега са добри деца....
    Поздрави
    Пепеляшка

    ОтговорИзтриване
  2. Аз също имах много ,кошмари.Ще помоля ,дъщеричката си да нарисува нещата от ,които се страхува.Мисля ,че с много любов ,търпение и спокойствие ,страховете лесно се преодоляват.Май,ще трябва и аз да нарисувам страшните си неща.

    ОтговорИзтриване