В нейното лице – надявам се – видях пример на човешка и професионална всеотдайност, които в днешно време изглеждат архаични, дори малко смешни, но толкова мили и трогателни.

Болничната легло бе оправено  „По законите на изкуството“,  с  голяма доза притеснение, че близките и не са и донесли гребен за да изглежда добре за прегледа.

Със спомени от миналото, които трябва да ни напомня за задълженията ни в настоящето и за предизвикателствата на бъдещето... , с голямо огорчение, че нещата не са както трябва. Иначе, казва, днешните колежки са страхотни професионалисти, но някак си трудни за общуване - има го медицинското, няма го милосърдното.

Животът й е повод за размисъл за достойнство, за съдържанието на толкова малко уважавани днес понятия като чест, дълг, преданост, любов, спомени за несломимото им желание да бъдат полезни до последния миг на живота си. Един топъл полъх на човечност и преданост към идеите на тяхната младост, на целия им живот. Спомени  за  дейности, за несломимото  желание да бъдат полезни до последния миг на живота си.

Среща със колежка, която я прозна по усмивката, спомени за неща, останали в кориците на историята, откраднат час под сянката на отминали събития, останали в кориците на историята ,шарени моменти като във всяка младост и времето за малко изглади дълбаката ветрилото около осемдисет и осем годишните тъжни очи.