Там, преди сто лета

  Закачливи  слънчеви лъчи си проправят път през клоните на на много старият бор. А той помни всичко, помни дори и това, което хората отдавна са забравили. Там мечтаейки, четейки .
  Може би несъзнателно търся усамотение, разглеждам  стари снимки и списания спомените оживяват през сълзи и усмивки  с усещане за нещо, което ми липсва...

  Дъх на вятър погали върхът на  Борът той се  полюлееше, превиваше снага, скърцаше изправен тънък и строен . Огледах се и забелязах в треволяка как се подаваха тънки връхчета , растяха млади борчета. Усмихвам се... Чувам стъпки детски  и притихнал кикот. Прекрасно е това отделено малко време, за да покажа на децата си мястото от своето детство и старите бабини снимки.