четвъртък, 27 юли 2017 г.

вятърничавите



   Всеки втори говори за позитивното мислене. Оптимизмът се превърна в често даван съвет. Въпреки всичко това, позитивните личности, определени от обществото като такива, често са считани за по-слаби от другите.

   Според повечето сред нас „оптимистите“ са хора, които нямат реална представа за живота поради липсата на проблеми и вероятно наличието на прекалено много свободно време.

   Когато дойде моментът да определим дали чашата е наполовина празна или наполовина пълна, повечето обичат да твърдят, че са реалисти и мислят, че по този начин могат да излязат най-интелигентни от ситуацията, но за да бъдем още по-интелигентни нека зададем въпроса: Не е ли реалността всъщност абстрактно понятие, което я прави различна в зависимост от гледната точка на конкретната личност? Е, следователно пак трябва да се разделим на позитивно или негативно настроени.

    Да бъдеш позитивен много често се разбира като индикатор за слабост. Видиш ли, човекът няма друг избор, защото ако види „реалността“ няма да може да я понесе. Но в крайна сметка и този обществен предразсъдък, както и всеки останал, е напълно недостоверен.


   Да бъдеш позитивен е начин на живот! Това е избор, който правиш във всяка една ситуация. Това е решението да осъзнаваш всичко, което ти се случва и вместо да живееш на автопилот, да поемеш отговорността за вътрешното си състояние и за външното си поведение.

   Още е и качеството да владееш това, над което имаш контрол, по начина, по който лично ти желаеш, и да възприемаш онова, което не можеш да контролираш по най-добрия възможен начин с цел да бъдеш продуктивен.

    Да бъдеш позитивен определено е по-трудният вариант не само заради неочакваните ситуации и тревожните събития, но най-вече заради хората, които ни заобикалят. Този наш избор изисква мъдрост, стоицизъм и търпение, както и много дисциплина и постоянство.

    Да бъдеш позитивен не е нещо, което ще постигнеш като просто следваш рецептата, защото не се раждаме оптимисти, а извървяваме дълъг път, за да се научим да бъдем такива. Понякога се налага да се борим със самите себе си. Няма кой да ни програмира, за да го постигнем, защото всичко зависи от нашите усилия, които понякога, в миг на умора, ще ни се струват безсмислени, но накрая винаги ще ни се отплатят.

    Всичко това прилича малко на отглеждането на орхидея – едно от най-красивите цветя, няма нужда дори да ти я рекламират, защото сам знаеш, че тя ще ти повлияе прекрасно. Искаш да я имаш и в своя дом, защото виждаш колко добре стои у съседите. Взимаш решението, че ще я купиш, попрочиташ малко в интернет за нея, но накрая нямаш представа как точно да се грижиш за нея. Чудиш се защо в магазина изглеждаше толкова добре, а когато я взе при себе си е такава мъка да я опазиш.

    Понякога и ти не знаеш какво се случва, но и в този момент пак ти избираш! Ще повярваш ли, че ще видиш цветовете или ще се откажеш, защото орхидеята така или иначе ще умре.

     Бъди позитивен! Е, да, това изисква много търпение, постоянство, целеустременост, борбеност, но знаеш, че орхидеята накрая ще разцъфне, така че, струва си. А знаеш ли защо още си струва? Не е важен само резултатът, най-сладък е пътя към постигането му!

    Следващият път, като се запознаете с някой „оптимист“ да знаете, че не е вятърничав човек…

Няма коментари:

Публикуване на коментар