Порция късмети

Здравето на теб се падна
няма вече болест гадна
здрав ще си през таз година
бодър, весел - до амина...


Пада ти се днес парАта -
няма вече до заплата
да се чудиш и се маеш
как да свържеш двата края...


На Теб се пада Път далечен,
да скиташ вечно си обречен,
но тук във родната ти къща
една любов ще те завръща.

Клечица кибрит ли що е?
Вече ти бъди спокоен!
До година до амина
ще се топлиш на камина!

Щом от дрян намериш клонка,
то е все едно иконка -
вярата ти в този час
ще порасне, зная аз.

Чесънче - скилидка тънка
дяволи ще гони вънка,
а пък с люспица от леща
чака те любов гореща!
Любовта, ако ти се падне
няма да е ден до пладне
ще е обич сладка като мед
а дано изтеглиш тоз късмет


Знанието сила е голяма
и ще стана аз голям!
Аз си знам какво да правя
и си правя квот си знам!

На теб Учение се пада,
май, че това ти най-приляга,
не измисляй как да кръшкаш,
имаш още изпити да тръшкаш

А за теб ще е Веселие,
това ще нормално ежедневие,
ще се редят купон подир купон,
от теб се чака да им даваш тон.

Тази година ще си много влюбен
и от Любов дори загубен,
не се колебай да подадеш ръка,
той, светът, отколе си върви така.

На теб Мързелът се пада,
да мързелуваш ти приляга,
съвсем ще му отпуснеш края,
но късмет ще намериш ли, не зная.

Труд на тебе се паднА!
Като брадър биг дерзай!
Пот пролей във хладина
И изокай с кеф накрай:
"Виж ме, Дарвин, с чук и гек
не маймун съм, а човек!"

Ще се Трудиш здраво таз' година,
няма как, времето онова отмина,
който иска да е добре обут,
ще трябва да положи малко Труд.

ЖЕНИТБА днес късметът ти вещае,
във тази свята нощ благословен
ще бъде пътят ти до храма,
с венчален пръстен ще си ти пленен

Нека сте неукротими
като динозаври Рекс.
И през новата година
ви се падна страстен Секс.

Пари, богатства, изобилие
те чакат в Новата година
ала с тях човек щастливли е
ще ни разкажеш догодина

Екзотична екскурзия
на остров вълшебен
ще имаш през тази година
не чакай денят й последен!

Нов дом, удобен и прекрасен
ще имаш в Новата година
с уют и топлина ще е изпълнен
и няма да усетиш в него зима!

Бебе щъркел ще ти носи
в Новата година
май със папмперси ще си
тука догодина

Ах, каква любов те чака
силна, страстна, сладка
с кой ли? - Изненадка!

И през цялата година
ще си здрав и бодър, силен
болести не ще познаеш
ха наздраве, що се маеш?

Всичките мечти ще ти се сбъднат
стига истински да искаш,
и от мързел да не пискаш!

Къща край море очаквай -
щедра ще е с теб, повярвай
Новата година -
благинки ще има!

Любов, любов, любов...
дали за нея си готов?
И да не си, това те чака -
побързай, ще изпуснеш влака!

Ще си здрав, ще си богат,
и безкрайна благодат,
и екскурзия в чужбина
те очаква в таз година!

Дзън-дзън!
На теб се падна съдовете да измиеш
хей, побързай, няма да се криеш!

  Не за всичко ще си прав, но от всички ще си най здрав.

  Хей парички, хей ги две - право в твойто портмоне.

  Внезапмно, като гръм от ясен ден, от любовта ще си сразен.

  Бяла спретната къщурка, с две коли отпред,
  и мадама за притурка,
  ще е твоят нов късмет.     

Късмет чудесен ти се пада - виж,
колата стара с нова ще смениш

Живот като на кино,
живот като на филм,
във филмова продукция,
ще дебютираш като мим! 

Лятна тръпка на палатка с ракийка и салатка.

идейки за коледни картички

Любимата ни грижа Basis Sensitiv Q10

За нощният крем
Lavera с оргатичено масло от жожоба, органичено алое вера и коензим Q10

   Lavera  овлажняващ крем против стареене Q10.
Веганът с бързо абсорбираща формула с органичен джожоба и органичен алое вера осигурява дълготрайна влага, против стареене Q10

   При нанасяне върху кожата ще забележите веднага, че кремавото масло или подхранващи съставки се нанася лесно и попива съвсем бързо, има лек и приятен аромат..
Непосредствено след нанасянето кожата ми изглежда матирана, но този ефект продължава часове.
   На следващата сутрин може да се почувствате  колко интензивно се е грижил кремът. Дори след дългата нощ (10 часа +), кожата е все още еластична и мека. Тъй като използвам този крем, нямам повече сухи петна около ъглите на устата или този крем се балансира добре.
Кремът има успокояващ ефект, тъй като мога да го прилагам и когато кожата ми е раздразнена, става мека, еластична и се чувствам добре в кожата си .
Може да се съхранява 18 месеца след отварянето.


 

https://www.facebook.com/lavera.bg/




ЗА МАСКАТА

LAVERA БИО МАСКА Q10

Lavera маска за лице Q10 от серията Basis Sensitive е подходяща за всички типове кожа. Когато маската се използва редовно лицето се хидратира, омекотяват се бръчките и кожата става забележимо по-гладка.
   Активни съставки;
Коензим Q10 - помага да се стимулират и енергизират клетките на кожата, както и за намаляване на дълбочината на бръчките, в резултат на което кожата става по-гладка. Q10 е антиоксидант за защита на кожата срещу свободните радикали и помага за предотвратяване на преждевременното стареене.
Био масло от жожоба - овлажнява и хидратира кожата ви.
Органично Алое Вера - има охлаждащо и успокояващо действие върху кожата, овлажнява и хидратира кожата.
   Начин на използване; Нанесете веднъж или два пъти седмично, след почистване и тонизиране, за лицето, шията и деколтето, като избягвате зоната на устата и очите. Оставете маската върху кожата за около 10-15 минути, след това нежно масажирайте всеки остатък в кожата или премахнете със салфетка.

    Тези продукт на немската марка Lavera ще се погрижи за кожата ви по начин, който ще запомните. Уникалните съставки ще подпомогнат регенерацията на кожата Ви и ще намалят линиите и бръчките, причинени от стареенето. Благодарение на маслата в комбинация с коензим Q10, кожата ви ще изглежда по-жизнена от всякога! Сертификати;

За кремът за ръце
Lavera Basis Sensitiv Hand Cream
  Lavera Basis Sensitiv Hand Cream представлява био крем за ръце, предназначен за ежеднавна употреба, който хидратира и успокоява кожата на ръцете. Иновативната му формула богата на бадем и масло от шеа предпазват кожата и я насищат с етерична влага. Съдържанието на екстракт от лайка успокоява кожата, като и осигурява допълнителна защита. Употребата на продукта създава усещане за гладка и мека кожа на ръцете.


Продуктътите са  само за външна употреба.
Избягвайте контакт с очите.
В случай на контакт с очите, изплакнете обилно с вода.

  

Какво би станало, ако “се пусна по течението“ и се доверя?

Мислите ми препускаха бясно като коли на магистрала - прането, готвенето, банката, сметките, планирането на ваканцията, темите за срещата на екипа в работата, личните ми работни задачи, прогнозата за времето в следващите пет дни, за да предвидя багажа. А, да! Багажа! Списък да направя, за да не забравя нещо... колата да закарам до сервиза - да я проверят, преди да тръгнем. След ваканцията да помисля за нови мебели, за офис, за организация на работата.

Червеният светофар ме спря на кръстовището и отклони мислите ми в друга посока. За това ли мечтаех на 18? Какво постигнах от мечтите си? Ооооо, я стига! От равносметки ми се скапва настроението! “Напоследък май нещо нямаш настроение?” - ме попита отражението ми в страничното огледало. “И енергия нямаш, като че ли...” - добави това за обратно виждане. Парите пак намаляват. Ще трябва да работя и по време на почивката, за да има налични. Уморих се! Не ме интересува! Действай! Колата е за гуми, печката е за смяна. Шшшшшшттттт, тихо! Сега да паркирам! Куче!!! Страх ме е от улични кучета!

Поех си дълбоко въздух. Усетих ли болка в гърдите?
Плешките ми изпукаха. Кога ще намеря време да обмисля всичко? Как да спра да работя, като ми трябват пари за толкова много неща? Ще приема поръчката от вчера. Това ме подсеща да си видя графика и сроковете. Ще ги спазя ли, ако работя от 8,30 ч. до 22,30 ч. всеки ден? Май съм малко мрачна, не поздравявам ентусиазирано хората?! Драматичната актриса в мен пак иска моноспектакъл!

Усамотих се. Седнах. Със стъпалата си потърсих пода. Затворих очи. Поех дълбоко въздух и си представих, че поглеждам мислите си отстрани. Тези, които се движеха бързо, виждах ясно, но тези, които бяха спрели - не. Кои бяха те? Защо не ми се щеше да ги погледна?

Къде съм аз сега в своя живот? От какво имам нужда? Давам ли си време? Чувам ли се? Защо имам нужда от тази скоростна динамика? Защо си причинявам тоя “трафик” и дори “задръстване”?

Защо не чувам тялото си, което казва да забавя темпото, да намаля за кратко работата, да почивам, да се забавлявам. Какво ще загубя, ако спра? Наистина ли няма да оцелея, ако не работя няколко дни? А дали зная в каква посока вървя?

Какво би станало, ако “се пусна по течението“ и се доверя?
Отворих очи и поех въздух. И отново. Исках тялото ми да се отпусне. Усещах напрежение във всяка негова част. Дишах дълбоко. Бавно затворих очи и оставих дишането да си свърши работата. Докато тялото ми се отпускаше, си дадох сметка, че се страхувам от това, което идваше или можеше да дойде в живота ми. Страхувах се от неизвестното. Страхувах се да вдигна глава от работа и да видя идващото. Сега “усилих звука“ на гласа, който заглушавах. Престраших се да го чуя: “Мога ли да приема новото, което влиза в живота ми? То дали ще е хубаво, или ще ме нарани? Ако беше трудност, щяха ли да ми стигнат уменията и силите? Дали ще се сетя какво да направя, ако е нещо страшно? Ще оцелея ли?“. За първи път постъпвах честно със себе си - чувах се. И понеже вече не издържах от умора, (а и май не ми харесваше къде съм), предприех още едно предизвикателство - да се отпусна по течението на реката. Направих го. Някаква сила ме понесе напред. Гледах с широко отворени очи навсякъде. Бях нащрек. Отивах напред!? Носейки се по течението, си давах сметка, че не мога да контролирам идващото, че нямам власт над него. Реката на живота ме носеше напред и аз не знаех какво предстои. Тази мисъл ме стягаше, стягаше, стягаше, плашеше, плашеше, плашеше. Дишах. Поемах дълбоко и шумно глътките въздух. И те вършеха своето - отпускаха ме. Тогава в мен нахлу усещането за нещо голямо, по-голямо от мен. И по-силно. Спокойно, бавно, огромно. Но, не, не беше бавно - беше в моето темпо. Сега разбрах, че точно това темпо можех да понеса. То ми беше естественото. В него можех да се справям. Дори ми беше приятно. А това, което идваше, не беше страшно. Засега. Дишах дълбоко, с отворени очи. Движението продължаваше и скоростта бавно проникваше в мен. Понасях и владеех тази скорост. Виждах всичко наоколо. Наистина го виждах - не прелиташе покрай мен като кола на магистрала. За мое учудване приемах идващото в живота ми. То не ме плашеше. Засега. Дишах и поемах новата глътка въздух, новата секунда живот.

Непознато досега усещане се настаняваше в мен
Какво беше това, което влизаше в мен? Силно, дълбоко, здраво, приличаше на пространство, въздух, свобода, лекота, мъдрост, равновесие. Любов ли е това? Нежност ли е това?... Благодарност ли е това усещане? Прозрението ме връхлетя изведнъж - ясно и категорично. Това беше животът! Това беше моят живот! Усетих мощта му. Изведнъж осъзнах, че животът ми беше нещо голямо и повече от любовта, от успеха, от избора на професия, от хобито. Животът ми беше по-голям от желанията ми, от драмите, от недоволството, от страховете, от преживяната болка, от вярванията и изборите, с които се ограничавах. Животът ми беше по-голям от умората ми, от несгодите и трудностите. Беше по-голям! Мощен. Силен. Ведър. Лек. Дълъг. И целта му не беше да ми готви капани! Той беше с мен, за мен и на моя страна. Мен ме имаше, защото него го имаше! Моят живот ме подкрепяше и ме подканяше да му се отдам. Да му се доверя. Да го приема. Да го пусна в себе си. “Трафика“ на мислите им отпреди малко ми се сториха като мрънкане на недоспало и гладно дете.
Аз се правех на по-голяма от живота си?! Смешно ми стана... Въобразявала съм си, че от мен зависи да пусна живота в себе си. Коя бях аз, че се стягах и му пречех да тече свободно през мен? През всичките си години досега съм му противостояла с мислите и с вярванията си за него и за себе си. Страхувала съм се от него. А той ме е чакал да му се доверя и да потече в мен. Да ме улесни. Да ми даде. Да ме заведе там, където ми е добре. Да ми даде това, от което се нуждая. Да ми подари покой и сигурност. Била съм толкова уплашена! А сега притихнах.

Подаръците са осъзнавания едно след друго
Разбрах, че не съм поставяла различните аспекти от живота си на местата им. Първото място бях отредила за страхове и липси. Ето защо препусках - за да преодолея страховете и да запълня празнотите. Сама. Второто място бях отредила за партньора си. От него очаквах опора и стабилност. Вкопчвах се в него и изисквах сигурност. А се чудех защо иска да избяга, бяга и изобщо го няма. Сега, когато открих живота си, а заедно с него и личната си сила, намерих опората и центъра, от които винаги съм се нуждаела. Прозрях, че не е работа на партньора да ми осигури сигурност. С мъжа до себе си можех да споделя живота си, но не да му го поверя.

И понеже подаръците не идват сами, животът ми подари още едно осъзнаване и свързване. Подсъзнанието ми предложи следната картина. “Видях“ жизнената си сила. Бях я сложила пред себе си, за да виждам размера й, да преценя ще ми стигне ли за това, което исках да постигна. Но така, както я бях сложила пред себе си, тя стоеше като препятствие пред мен и аз я тиках напред. И ми беше трудно, разбира се. Бях сменила и нейното място - то беше зад гърба ми. Преместих я. Почувствах здрава опора зад себе си, енергия и хъс. Но страхът отново нададе глас: “Не виждам размера й! Колко остана? Колко изчерпа?“. Когато си позволих да чуя този глас, разбрах, че имам вярването, че жизнената сила е ограничена, лимитирана и ще свърши. Затова предпочитах да е пред мен - за да я разпределям като парични постъпления. Попитах се: “Ако тя можеше да говори, какво ли би ми казала?“. И понеже всички отговори са вътре в нас, ето нейният: “Довери се. Имам за теб неограничени количества, ползвай ме за всичките си дела по всяко време. Имам да ти дам толкова още!”. След всичките тези преживявания бях усетила мярата - колко да работя и колко да почивам.

Борянка БОРИСОВА, психолог

Саламандър за момичета в движение

          https://www.youtube.com/watch?v=0A3FCQrbOMQ&feature=youtu.be

         В горещините краката се изпотяват и запаряват в затворени обувки. Известно е, че по ходилата се намират голям брой потни жлези. Потта пък е идеалната среда за развитието на колонии от гъбички от които просто няма спасение!
        Модата да се носят затворени обувки на босо изисква употребата на дезодоранти, кремове и пудра за крака, които намаляват и неутрализират появата на неприятна миризма.

     
       Salamander Professional Pure Fresh предлага решение.      

       Специални ароматизирани стелки, незабележими, дискретно парфюмирани, без проблемите възникващи при дълго ходене.

      Ултра фини и тънки, затова се побират във всички видове обувки, дори и в най-малките и плитки ;)
      Създават перфектен комфорт, когато искате да носите обувката на бос крак и при това без неприятно зацапване и други нежелани последици.
     Еднократни - могат да се носят 7 дни
     Шест  чифта в опаковка с препоръчителна цена 15.00лв, могат да бъдат открити в Mat Star
     Предлага се в двойни размери 35/36 - 45/46. 

и никой не си дава сметка за това

„Ожени се и ще съжаляваш; не се жени – пак ще съжаляваш; независимо дали се ожениш или не, все ще съжаляваш. Смей се над безумията на света и ще съжаляваш; оплаквай ги – пак ще съжаляваш; независимо дали се смееш или плачеш, все ще съжаляваш. Вярвай на жена и ще съжаляваш; не й вярвай – пак ще съжаляваш; независимо дали й вярваш или не, все ще съжаляваш. Обеси се и ще съжаляваш; не се беси – пак ще съжаляваш. Това, господа, е квинтесенцията на цялата философия.“





Сьорен Киркегор

Там, преди сто лета

  Закачливи  слънчеви лъчи си проправят път през клоните на на много старият бор. А той помни всичко, помни дори и това, което хората отдавна са забравили. Там мечтаейки, четейки .
  Може би несъзнателно търся усамотение, разглеждам  стари снимки и списания спомените оживяват през сълзи и усмивки  с усещане за нещо, което ми липсва...

  Дъх на вятър погали върхът на  Борът той се  полюлееше, превиваше снага, скърцаше изправен тънък и строен . Огледах се и забелязах в треволяка как се подаваха тънки връхчета , растяха млади борчета. Усмихвам се... Чувам стъпки детски  и притихнал кикот. Прекрасно е това отделено малко време, за да покажа на децата си мястото от своето детство и старите бабини снимки.

вятърничавите

   Всеки втори говори за позитивното мислене. Оптимизмът се превърна в често даван съвет. Въпреки всичко това, позитивните личности, определени от обществото като такива, често са считани за по-слаби от другите.

   Според повечето сред нас „оптимистите“ са хора, които нямат реална представа за живота поради липсата на проблеми и вероятно наличието на прекалено много свободно време.

   Когато дойде моментът да определим дали чашата е наполовина празна или наполовина пълна, повечето обичат да твърдят, че са реалисти и мислят, че по този начин могат да излязат най-интелигентни от ситуацията, но за да бъдем още по-интелигентни нека зададем въпроса: Не е ли реалността всъщност абстрактно понятие, което я прави различна в зависимост от гледната точка на конкретната личност? Е, следователно пак трябва да се разделим на позитивно или негативно настроени.

    Да бъдеш позитивен много често се разбира като индикатор за слабост. Видиш ли, човекът няма друг избор, защото ако види „реалността“ няма да може да я понесе. Но в крайна сметка и този обществен предразсъдък, както и всеки останал, е напълно недостоверен.


   Да бъдеш позитивен е начин на живот! Това е избор, който правиш във всяка една ситуация. Това е решението да осъзнаваш всичко, което ти се случва и вместо да живееш на автопилот, да поемеш отговорността за вътрешното си състояние и за външното си поведение.

   Още е и качеството да владееш това, над което имаш контрол, по начина, по който лично ти желаеш, и да възприемаш онова, което не можеш да контролираш по най-добрия възможен начин с цел да бъдеш продуктивен.

    Да бъдеш позитивен определено е по-трудният вариант не само заради неочакваните ситуации и тревожните събития, но най-вече заради хората, които ни заобикалят. Този наш избор изисква мъдрост, стоицизъм и търпение, както и много дисциплина и постоянство.

    Да бъдеш позитивен не е нещо, което ще постигнеш като просто следваш рецептата, защото не се раждаме оптимисти, а извървяваме дълъг път, за да се научим да бъдем такива. Понякога се налага да се борим със самите себе си. Няма кой да ни програмира, за да го постигнем, защото всичко зависи от нашите усилия, които понякога, в миг на умора, ще ни се струват безсмислени, но накрая винаги ще ни се отплатят.

    Всичко това прилича малко на отглеждането на орхидея – едно от най-красивите цветя, няма нужда дори да ти я рекламират, защото сам знаеш, че тя ще ти повлияе прекрасно. Искаш да я имаш и в своя дом, защото виждаш колко добре стои у съседите. Взимаш решението, че ще я купиш, попрочиташ малко в интернет за нея, но накрая нямаш представа как точно да се грижиш за нея. Чудиш се защо в магазина изглеждаше толкова добре, а когато я взе при себе си е такава мъка да я опазиш.

    Понякога и ти не знаеш какво се случва, но и в този момент пак ти избираш! Ще повярваш ли, че ще видиш цветовете или ще се откажеш, защото орхидеята така или иначе ще умре.

     Бъди позитивен! Е, да, това изисква много търпение, постоянство, целеустременост, борбеност, но знаеш, че орхидеята накрая ще разцъфне, така че, струва си. А знаеш ли защо още си струва? Не е важен само резултатът, най-сладък е пътя към постигането му!

    Следващият път, като се запознаете с някой „оптимист“ да знаете, че не е вятърничав човек…

играта на WILKINSON

   Включите в играта на WILKINSON SWORD на адрес: https://www.wilkinson-sword.pl/bg/promowilkinson. С нея можете да спечелите една от 36 камери за моментни снимки INSTAX MINI и ваучер за мечтаната почивка за двама на стойност 4 000 лв.
3 гъвкави остриета за гладък начин на живот.

   Снимайте се с вашата Xtreme3 самобръсначка според условията на играта, качете снимката си на https://www.wilkinson-sword.pl/bg/promowilkinson и можете да спечелите една от камерите INSTAX MINI. За да участвате за голямата награда трябва да запазите касова бележка от покупка на самобръсначка WILKINSON Xtreme3.

 Срокът за участие в играта е до 30.07.2017 г.

 Последвайте Wilkinson https://www.facebook.com/WilkinsonSwordBulgaria/

В страната на орловите синове.

Красиво, синьо, взема ти очите. Плодове, зеленчуци, плажни стоки, сувенири и бижута, печена царевица, сладолед, бански, маратонки,магарета, коне, бригадирски колички или фургонче с колело. Разбира се, малко достига.


Когато си нов, има пропуски. Втурнали са се към туризма на прибежки. Хубави хотели чакат да бъдат напълнени.