четвъртък, 29 октомври 2015 г.

"Аз бяхме""Аз сме."



 -Кажете  ми какви сте  ,много тъжни, средно тъжни, малко тъжни?

 Имам чувство че хората  имат фантазия да страдат.Много такива наполовина души, с една и съща тъга си ходят цял живот .Да наливат тъгата в себе си, ето тук, под очите, в тези тъмни кръгове .

– Аз… аз съм тъжна и хващам всеки беглец. Когато съм съвсем близо до тях, те могат да срещнат сами себе си,но не могат да го оценят. Изглеждат толкова замислени, различни ,слаби ,а не трябва.


– Аз? Аз съм Тъгата, – прошепна гласът вяло и толкова тихо, че едвам се чуваше.

Няма коментари:

Публикуване на коментар