събота, 31 януари 2015 г.

Вик



Аз самата не пиша ,защото не мога ,тъй като НЕ ИСКАМ .


Като всеки тинейджър ,и аз исках да си водя дневник ,започнах и след третата страница ,го накъсах.След това изгорих.Исках да скрия дори и от себе си това ,което чувствам ,за да не болиииии.


И така сложих маска ,или май при мен са маски, реших сама за себе си какви роли да играя иии започнах да градя черупката си за да скрия едно сърце , за да нямам рани грозни и дълбоки . Добре, че е „черупката”. Но май рани има , работят под черупката, чувствам ги , когато остана насаме със себе си , с кошмарите си, които са се пръкнали кой знае откъде там ? Нали уж си пазя сърцето ?!?


Има ли лекарство?”, ще попитате вие. Да, естествено, че има, но готови ли сте да преглътнете собственото си Его?


Днес се състезавам само със себе си .


И не пиша,може би ........







Пиша само приказки ,защото там всичко завършва добре.


Писането Вик за помощ ли е ,или Вик на Егото ни ?....


Когато учихме за сестри ,ни питаха :


-При инцидент на кого ще окажете помощ ?На този който вика ,или на този който мълчи?


Вие ми кажете?

2 коментара:

  1. Твърде много въпроси на едно място... Болезнени въпроси! Много ми харесва публикацията, в този смисъл, в който само себеподобен би я харесал. Не спирай да пишеш, няма по - добър начин да разкриеш себе си и едновременно да запазиш тайните си! Дерзай!

    ОтговорИзтриване