петък, 9 април 2010 г.

Страданията заради излишното тегло (действителни или мними)




Първо, стройната фигура се асоциира с младост. Младата спътница е доказателство за мъжествеността, състоятелността и дееспособността на мъжа. Грациозната и слаба девойка усилва и утвърждава мъжкото самочувствие и доминантната позиция на партньора си. Освен това го кара да се чувства покровител, силен и уверен в себе си. От чисто биологична гледна точка стройната, даже слабовата жена подсъзнателно се приема за свободна, здрава и активна. По-пълничките Еви се свързват с майчинството, бременността, кърменето и раждането. Затова мъжете инстинктивно ги възприемат като заети от друг „самец“. Следвайки този първоначален импулс, мъжът наистина е склонен да избере за себе си стройната, активната и свободната жена. Вероятно същият този инстинкт движи и женското старание за поддържане на фигурата. Дамите искат да отслабнат (или да останат слаби), за да си намерят по-лесно сексуален партньор. Оказва се, че да привлечеш вниманието на мъжа, не е чак толкова трудно. Външният вид на жената наистина работи за удовлетворяването на някои женски амбиции, но отчасти. Той обаче не може да гарантира дълготрайността на отношенията, която всъщност ражда чувството на щастие и задоволството от пълнотата на живота. Към които всъщност се стремят повечето жени в действителност. Движими изключително от инстинктите си, мъжете в някакъв момент ще потърсят нови впечатления при друго красиво женско тяло. Така че, участвайки в състезанието на телата, жените се обричат на безкрайни и безсмислени обиколки по кръга, без шанс да стигнат до центъра, до същината на нещата.




Второ
Всички жени преживяват дни, през които се чувстват дебели – независимо от това, какви са техните обективни физически параметри. Както признава 34-годишната Венцислава: „Ако някой брои колко пъти през тези дни се поглеждам в огледалото и констатирам (понякога на глас) колко съм дебела, ще си помисли, че съм луда.“ „Обикновено се чувствам дебела, когато съм изгубила контрол над себе си и съм се натъпкала с някоя забранена храна – споделя 26-годишната Нелина. – С ума си разбирам, че не мога изведнъж да напълнея от едно парче торта, но все пак се усещам подута и тлъста като тюлен.“
Някои дами като хипнотизирани разглеждат дълго и подробно отделни части от своето тяло – корем, горна част на ръцете, бедра... Други не могат да понасят задника си. Психолозите наричат това „избирателно внимание“ – човек се фокусира върху някой свой недостатък и го преувеличава. Това е типично женски начин за изразяване на негативни емоции като притеснение, неувереност, недоволство от живота, безполезност, безнадеждност или чувство за вина. Мъжете го правят по друг начин – с агресия. Карат колите си бързо и грубо, чупят и хвърлят предмети. Жената по-скоро ще обвини за всички свои неуспехи корема или дупето си и ще се самонаказва до отмаляване за изяденото парче торта онзи ден.





Крайности
Понякога такова едно фокусиране на вниманието върху телесните недостатъци прехвърля границите и буквално става въпрос на живот и смърт. На езика на психотерапевтите настъпва изменение на структурата на тялото на ниво съзнание. Вътрешната тревога до такава степен може да изкриви представата на жената за нейния външен вид, че тя, жената, дори бидейки изтощена и болезнено отслабнала, не престава да мисли за себе си като за дебела. Булимията и анорексията са хранителни разстройства, които вървят ръка за ръка. Смъртността от тях достига 20%.
Тези бичове на XXI в. са особено разпространени сред младите девойки. Защо ли? Виновни за това са и майките. Травмирани от средата, в която контролът над теглото се смята за показател за успешност, те предават тази своя постоянна тревога за теглото и на дъщерите си. Страхът от напълняване вирее още по-добре върху почвата от тийнейджърска неувереност и постоянна загриженост по въпроса „Как изглеждам и как ме приемат другите?“, характерен за тази възраст.
Освен това в такива семейства основно доказателство за любов към децата нерядко се явяват само парите. Убеждението, че „аз мога да си купя всичко, което искам, и да ям толкова, колкото искам“, а после да се избавя от изяденото само с едно повръщане и да не надебелея с нито грам, подкопава основите на саморегулацията на организма и може да доведе до катастрофални последици за здравето.





Страданията заради излишното тегло (действителни или мними) се раждат от липсата на любов – тази идея е известна на всички. Мнозина от нас само си мислят, че обичат себе си, защото се глезят с хубави дрехи, купуват си абонаментни карти за фитнес залата и посещават спа салоните. Да, всичко това е важно, но се явява в някаква степен заместител на любовта. Така както парите, чрез които някои родители „обичат“ своите деца, се явяват заместител на родителската обич. За много от нас да обичаш – означава да контролираш. Ние носим тази представа от детството си (да бъдеш любим, означава да бъдеш добър и послушен). Разбирането на любовта като контрол ние пренасяме и в отношенията си с противоположния пол, и в отношението си към своето тяло. Не се интересуваме от това, какви са тялото ни, детето/децата ни, любимият/любимата ни, а по-скоро от това, дали са онова, което ние искаме да бъдат. А да обичаш истински себе си, означава да си построила отношенията със своето тяло на основата на приемането. Модел за подобно отношение предлага йога. Идеята за телесното самоусъвършенстване се състои в това първо да изучиш своето тяло, да го разбереш (какво е то?), да му позволиш да приеме оптималната форма, вслушвайки се внимателно в това, какво, кога и колко то иска да яде, в какъв режим и колко активно му е нужно да се движи и да почива. С две думи, да му даваш всичко необходимо. Установявайки подобни отношения, ние можем да решим много свои проблеми, включително и да се справим със страха от напълняване. Красотата, хармонията, здравето и отсъствието на всякаква необходимост да следиш за теглото си ще бъдат само приятните странични ефекти на това мирно съвместно съществуване с твоето тяло.




В детството малцина от нас са слушали за това, колко важно е да бъдеш щастлив човек. Говорили са ни: „Можеш да станеш щастлив, ако...“ Което за девойките означава: „Ако си красива, стройна, умна, ако се омъжиш и се сдобиеш със социален или с материален успех, ще се чувстваш прекрасно.“
Значи щастлив можеш да станеш само при определени условия. Но всъщност щастието е моментно състояние, което въобще не се провокира от никакви успехи. Постоянното усещане, че „с мен нещо не е наред и трябва да...“ поражда у нас само чувство за тревога. За да се справим с нея, ние сме принудени да я обясняваме и да й търсим оправдания. Едно от които е: „Дебела съм!“
Желанието ни да сме стройни е всъщност опит да контролираме любовта и вниманието на околните и да получаваме признание от тях. Мнозина смятат, че да си строен, е важно и за работата – дебелите могат да ги уволнят или да ги отцепят от колектива. Други пък мислят: „Ако напълнея, той ще ме напусне.“ Но когато се интересуваме само от това, дали другите ни обичат, е невъзможно да съхраним любовта. Опитите да контролираме теглото, за да контролираме другото, не ни водят към щастието.
Решението е парадоксално. Престани да се опитваш да бъдеш любима, а самата ти стани любящ човек. Потърси у себе си ресурсите на любовта. Замени „мен ме обичат“ с „аз обичам“. Опитай се да усетиш своята любовна природа. Работейки в тази посока, ти ще успееш да решиш задачите, които е невъзможно да бъдат решени по пътя на контрола над външния вид. И ще си дадеш шанс да развиеш дълбоки и стойностни отношения с някой мъж.

2 коментара: