петък, 5 юни 2009 г.

Каква майка си?

Каква майка си?

При всеки човек на определена възраст се установява определен тип поведение. Една от причините то да бъде точно такова психолозите отдават на „първите 7 години”, т.е. на начина на възпитание и израстване на детето. Нито един родител не потиска или вгорчава съзнателно живота на детето си, но може би всички ние понякога несъзнателно го правим. Затова е добре да знаем какви са основните типове възпитание и какви могат да бъдат ползите и вредите от тях, когато детето започне самостоятелен живот.
Майката диктатор-


често очакваш и дори изискваш от детето безпрекословно подчинение във всичко, ти спадаш към този тип родител. Детето може да реагира на такова отношение по различен начин. Външно едни остават послушни, но вътрешно протестират, и такоВа противоречие може да доведе детето до невроза. Други деца постоянно грубиянстват и възразяват на родителите си, което също не е добре. Така че, ако усещаш диктатора в себе си, по-добре остави и на детето поне малко пространство, в което да се чувства самостоятелно и поощрено за това! Още в началото на века американският психолог Абрахам Брил е казал, че „прекалено послушните деца никога не постигат големи успехи”.

Всеопрощаващата майка-Детето не е виновно никога за нищо, за него винаги намираш оправдание. За да му помагаш, си готова да подбереш най-добрия, но невзискателен учител. Чувстваш се длъжна да го избавиш от всякакво напрежение, но така не го поощряваш да проявява инициатива. Такива деца израстват със слаба воля, не умеят да носят отговорност за събитията в живота си, не умеят да се справят сами.
Взискателната майка-Ако си в тази група, ти се стремиш към ускорено развитие на детето. Такива родители изискват от детето съвършенство във всичко. Карат му се за най-малкия пропуск в учението или при изпълнение на домашните задължения. Придават голямо значение на придобиването на навици и знания, но не и на емоционалното развитие на децата. В общуването си с тях те се стараят да проявяват колкото се може по-малко чувства. Реакцията на децата на завишените и преждевременни изисквания са потиснатост, неувереност В собствените сили, постоянен страх да не разочароват родителите си…
Емоционалната майка-
Свойствен стил на поведение за повечето майки. За него е характерно прекалено проявяване на чувства към децата, възхищение от красотата и способностите им, постоянни прегръдки, целувки. Привикнало към прояви на постоянна любов и поклонение В семейството, детето ще очаква същото и от околните. Като не получава очакваната оценка и грижа, смята отношението на съучениците и на учителите към него за несправедливо.
Заплашващата майка-Детето расте в постоянни заплахи. В семейството всички се намират в постоянно напрежение, готови във всеки един момент да избухнат. Такъв стил на възпитание може да формира у детето навика да хитрува, да извърта, за да избегне наказанието. Или да се отказва от собствена гледна точка само и само да не попада под прицел. Когато станат по-големи, някои деца изобщо престават да реагират на заплахи, стават неуправляеми.
Небрежната майка-Отличава се с пълна незаинтересованост от вътрешния свят на детето, неговото психическо състояние, преживявания. Детето е оставено само на себе си. Няма взискателност, но няма и поощрения и нужната ласка, любов. Равнодушието към детето ражда в него безразличие към собствения му външен вид, към преживяванията му, свързани с околните хора и училището. Нерядко при особено чувствителни и затворени в себе си деца се формира жестокост, стремеж да се нарани някого, да причинят някому болка.
Никои не се е родил научен да бъде родител, а това се оказва особено отговорна задача. Също така никой не е съвършен, така че не изисквай това нито от себе си, нито от детето си… Ето още няколко съвета за по-успешно общуване с децата.

1. Изразявай своето недоволство от отделни действия на детето, но не и от детето като цяло.
.2. Недоволството от действията на детето не трябва да бъде систематично, иначе детето спира да го възприема.

3. Позволявай на детето да се среща с отрицателните последствия от своите действия (или своето бездействие) Само така то ще стане по-съзнателно.

4. Не се намесвай в работата, с която се е заело детето, ако то не моли за помощ.

5. Ако със своето поведение детето предизвиква у теб отрицателни преживявания, съобщи му за това.
И най-вече - обичай детето, грижи се то да се чувства добре, но без това да се превръща в обсебване. Трябва да го оставиш да се развива самостоятелно, да се радва на своите собствени успехи, да се учи от своите собствени грешки, но да знае, че мама е там и всичко ще бъде наред…

Няма коментари:

Публикуване на коментар