По един или друг начин всички те облекчават болката.

Ако не ме искат, нека поне да се нуждаят от мен.

Ако съм добър, ако съм важен, хората ще имат нужда от мен и така аз ще мога да компенсирам чувството, че не съм бил желан – още от самото начало на живота си.

Това означава, че ще работя непрекъснато, а когато не работя, ще запълвам вътрешната си празнота и въниква пристрастеност...."изкривяването, през което преминаваме, само за да не бъдем самите себе си за няколко часа."

Дискомфортно е да бъдеш със самия себе си, да си в собствената си кожа, с желанието да избягаш от собствения си ум.

И може би предаваме болката, травмата, несъзнаваното от поколение на поколение.

Това са моите извод от изчетената  лекция

 на д-р Габор Мате