Силата на вдъхновението

     Вдъхновяват ме децата ми. 
     Вдъхновява ме доброто в хората - за жалост във все по-малко хора се среща в чиста безкористна форма. 

     Вдъхновява ме природата. 
     Вдъхновява ме простичката житейска мъдрост на старите хора.

    

     Миналата седмица, когато духаше силен вятър, малката ми дъщеря ми обясняваше как може да контролира времето и е повелител, затова не е слънчево, защото и е тъжно.  Детското съзнание и въображение са толкова чисти, можеш да видиш света по коренно различен начин, общувайки с децата и младите хора.  Смятам, че е важно човек да вижда малките неща, за да бъде вдъхновен.

     Голямата ми дъщеря е от младежите, които са за пример.  Общуването с нея ме зареждат с енергия,  ентусиазъм и топлина, тя е  от  хората, които умеят да мечтаят  в чиито очи се чете успех.

    Оценяваме, когато някой има способността и желанието да бъде безкористен, творчески, иновативен или просто се осмелява да бъде различен. 

По един или друг начин всички те облекчават болката.

Ако не ме искат, нека поне да се нуждаят от мен.

Ако съм добър, ако съм важен, хората ще имат нужда от мен и така аз ще мога да компенсирам чувството, че не съм бил желан – още от самото начало на живота си.

Това означава, че ще работя непрекъснато, а когато не работя, ще запълвам вътрешната си празнота и въниква пристрастеност...."изкривяването, през което преминаваме, само за да не бъдем самите себе си за няколко часа."

Дискомфортно е да бъдеш със самия себе си, да си в собствената си кожа, с желанието да избягаш от собствения си ум.

И може би предаваме болката, травмата, несъзнаваното от поколение на поколение.

Това са моите извод от изчетената  лекция

 на д-р Габор Мате