Буди съжаление, тъга, размисъл или всичко наведнъж.
Целият и живот е в две раници пълни с хартийки  част от живота и,  грижливо обвити в найлони,  и още хартийки, и десетина празни бутилки. Събира бутилкиза да си пълни вода. Пенсионерка е. Всъщност никой не знае каква е, дори самата тя. Излъчва скромност. Почти нищо не иска, нищо не и трябва, иска само обувки 42 номер,толкова големи за да не и обиват на кокалчетата.
И нямаш куража да я попиташ защо живее този живот. Има и семейство. Или поне е имала. Две дъщери и една сестра, но никой сякаш не се интересува от нея, а защо ...
и как всеки е прав за себе си....ще трабва да разбера.

P.S.Неподлежащо на никакви квалификации творчество, и неподправеността при пресъздаването на преживяното.