неделя, 15 декември 2019 г.

Все едно, че аз съм го писала. Само с малки вариации.


Все едно, че аз съм го писала. Само с малки вариации.             


https://www.facebook.com/stihti/


Аз съм майка по дънки,
с "бяла" тениска. С кок.
Чиито нервички тънки
често бие ги ток.
С малко диво зверче -
двугодишно и сладко                                                   
и с голямо синче...
под название "татко".
Сякаш имат си бас
кой ще може със скок
да се кàчи от раз
на въпросния кок.
И изпробват така
тая нервна система,
питам аз: за кога?!
Нея вече я нема...
Изчезна безследно,
сетне току-така
мойто мозъче недно
сдоби се с крака.
И подире ѝ хукна,
но не тръгна самò,
като изворче рукна
от косите валмò,
от очите - искрите,
от леглото ми - сън,
Хайде, бягайте сѝте
вдън горите! Навън!
Е, какво като няма
вече буйни къдрици,
нè съм дама, а мама
с поувехнали... амбиции.
В таз' борба, аз си зная,
на сбогуване с драма,
с мен ще бъдат до края
мойте сто килограма.


Петя Гечева

Няма коментари:

Публикуване на коментар