И после заплака

“Прегърни ме…”- Славка Христова
Публикувано на 24/02/2016 от Слънчоглед






Прегърни ме!
Искам те!
Съблечи ме!
Цялата…
Няма никак да е лесно –
с много ризи съм навлечена.
Ала ти не се плаши
и не бързай – имам време.
… Как да почнеш ли не знаеш?
Мъничко ще ти подскажа:




Първо бавно, с нежни пръсти,
съблечи от мен умората.
После ризите на грижите
смело настрани хвърли.
Не забравяй и тревогата,
дето в мене се е вкопчила!
Пипалата и, отровните,
всичките ги отскубни!



После… ризата със раните.
О, да, доста е надрана.
Но залепнала е, пустата!
Леко дръпваш, а боли…
Малко време ще отнеме
раните да излекуваш.
Но не се отказвай, моля те,
и до долу я смъкни!



Продължавай да събличаш
ризи вчерашни и… утрешни.
Куп натрупай, запали го –
нека изгори в страстта!



А когато ти се стори,
че наистина съм гола –
в най-потайните ми кътчета
съблечи ме
от страха!
…
За да мога да обичам…