понеделник, 18 юни 2018 г.

Просто така

        Доверяваш всичко. Не, защото на никого няма да каже, нито защото всичко ще приеме, не за да се похвалиш, или оплачеш. Просто така.

       С годините спечелих и изгубих много приятелки. Възхищавала съм се на много от тях. Няколко и до днес мога да нарека близки. Дори когато сме разделени от държавни граници, не се виждаме с месеци, с години, когато се видим все пак, усещам връзката. Дори когато животът ни е променил до неузнаваемост, сякаш все още го има онзи първоначален пламък.

      Днес намирам, че ми е все по-трудно да започвам истински приятелства.

      Имам си двама -трима верни другарки,
      Ах, верният другар е много скъпо нещо! / Той знае да чете в сърцето ти дори: / не става нужда да му казваш ти / какво желаеш и какво си патил. / Нà, може сън един да го смути, / когато се отнася до приятел. —  из баснята "Двамата приятели" Жан дьо Лафонтен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар