Казват, че животът – това са изборите, които правим. Едни избират да създават устойчив дом, да намерят сигурна работа и да изградят живот, който им предоставя комфорт в забързаното градско ежедневие.
Има, обаче, една друга порода хора – онези, които избират да живеят света, вместо да го мечтаят. Онези, които са достатъчно луди да вярват, че единственият свободен избор е този на отворения път, а домът е там, където се чувстваш спокоен и щастлив.
Аз избрах да бъда млада и глупава, докато все още е ок да съм млада и глупава. Избрах да пътувам, да откривам себе си в нови места и в срещи с нови хора, да вървя по ръба на комфортната си зона и да се наслаждавам на всяка минута от пътя.
Началото на това пътешествие започна с избора да спра да си купувам вещи и да започна да си купувам преживявания. Всъщност, пътуването е една от малкото инвестиции, които имат толкова висока степен на възвращаемост. Колкото и ресурси да влагаш, винаги получаваш нещо, което никой не може да ти вземе – спомени и емоции, които разширяват мирогледа ти и дават нова отправна точка, през която да виждаш света.
Пътят ти дава възможността да опознаеш себе си, да се предизвикваш и наслаждаваш всеки ден. Да разкриваш неща за себе си, които не си знаел, да развиваш нови умения и да виждаш нови хоризонти.
Пътуването дава много неща, но най-ценното за мен е свободата.
Свободата да се събудиш на ново място, да опиташ всичките му вкусове, да преживееш хората, да чуеш историите им. Истории, натрупани по път, който не познаваш, а така ти се иска да опознаеш.
Свободата да избираш съдбата си всеки ден, да покоряваш нови върхове, да се поставяш в ситуации, които да не са ти присъщи и да се наслаждаваш на това.
Свободата, която се крие в малките улички на Йерусалим, в пищните костюми на карнавала в Рио, в красотата на Божиите очи, в стъпките на хората, танцуващи танго по уличките на Буенос Айрес.
Всъщност, свободата е там, където можеш да я видиш, а пътят към нея започва с осъзнаването, че я има. А веднъж опиташ ли тази свобода, си обречен да я жадуваш непрестанно.
Аз избрах пътя без страх и колебание, защото с всяко завръщане донасям по нещо ново за себе си. Защото научих, че за високи токчета, красиви дрехи и случайни срещи винаги ще има време, но емоциите, които превръщат моментите в спомени са безкрайно малко, за да ги оставяме за някой бъдещ момент.
Казват, че ние сме
изборите, които правим. Аз избирам да живея света и да му се наслаждавам, да се оказвам на случайни места, понякога неслучайно, и да намирам част от себе си с всяка следваща крачка от пътя. А ти какво избираш?
От Мила Григорова
Необходимо да сме искрени до болка, да се вгледаме навътре, не в обвивката за която полагаме грижи да скрие истината, а вътре в същността ни, там където са раните, там където все още живее детето в нас, където извършваме собственото си самонараняване. За тази цел е необходима огромна смелост...да видим реалността, за да можем да се предпазим, да допуснем да чувстваме...
