неделя, 22 март 2015 г.

Казвам се Октомври. И съм тъжна.



Казвам се Октомври. И съм тъжна.

Есенна съм някак. По душа.

Правя облаците страшно многодъждни.

После сядам на небето и мълча.


Късам жълтите листа с ръце от вятър.

(Просто нямам маргаритки. А пък днес

много ми се иска да узная

Той обича ли ме... Или не.)


Тук – таме закачам малко слънце.

Вместо пръстен или обеци.

Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.

И покривам раменете си с мъгли.


Казвам се Октомври. И съм тъжна.

Влюбена до лудост във Април.

Няма как сезонно да се свържем...

Извинете ме...

Ще завали.


Caribiana

Няма коментари:

Публикуване на коментар