петък, 11 февруари 2011 г.

Защото ТЯ иска бебе

Той е на 35. Щастливо женен от 15 години. Има 13-годишен син.

Тримата бяха идеалното семейство. Но тя иска бебе, а той не може да си представи колко нервна и неразположена ще е жена му по време на бременността, как нощем ще се редуват да стават и да отиват до леглото на малкото същество, разхвърляните из цялата къща играчки, и пак оная притискаща гърдите му отговорност – възпита още един добър и нормален човек.


Защо ТОЙ да си дава толкова зор, при условие, че синът му е почти пълнолетен?




Защото ТЯ иска бебе. А ТОЙ я обича и иска да остарее с нея. На това му викам тежка задача – семейството да реши не колко коли ще паркира на тротоара пред блока, а колко деца ще има.

Между мъжа и жената има различия в начина на чувстване, мислене и поведение. Понякога сякаш говорят на различни езици, и конфликтът в двойката е налице.

Жената е устроена така, че на първо място в живота си да поставя семейството, децата. Тя мисли повече с „емоционалния” си мозък отколкото с „рационалния”. Истински щастлива е, когато е удовлетворила майчинския си инстинкт. Мъжът е този, който се грижи за това да подсигури семейството си както във финансов аспект, така също и като закрила, спокойствие, сигурност. За него на първо място е поставена работата, статуса и след това семейните ангажименти и грижи. Това са утвърдените във вековете мъжка и женска роля.


Създаването на дете е отговорност, а не само емоционално желание. Трябва да сме убедени, че можем да бъдем добри родители, и че грижите около второто дете няма да надхвърлят възможностите ни. В противен случай раждането на второ дете вместо да бъде радостно събитие в живота на семейството, може да се превърне в проблем и сериозен конфликт.

В много случаи мъжът не вижда нищо хубаво в появата на второ дете. Особено ако раждането и отглеждането на първото са свързани с негативни моменти и преживявания. Тогава той вижда само как животът му ще се промени. Това го уморява и го прави още по-категоричен в избора си да не увеличава семейството.

При ситуация, в която ТЯ иска бебе, а ТОЙ не, е най-добре всеки един да се постави на мястото на другия и да се опита да го разбере. Мъжът може да обясни защо това му се струва тежко, а жената – как едно майчинство я кара да се чувства. Препоръчително е да се потърси възможност за разговор със специалист – семеен консултант.

Грешка е да се поставят ултиматуми от страна на жената. Мъжете са по-страхливи и несигурни. ТЯ трябва да разбере, че те често отлагат появата на бебе, и нейната половинка съвсем не е изключение. Мъжът иска да осигури най-доброто за децата си – дом, образование, среда, без да го мъчи съмнението, че ще се справи с бащинството и с възпитанието.

Разбира се, жената не трябва да опитва да оправдава желанието си да има още едно дете. Това нак-малкото би дало знак, че самата тя се съмнява в избора си. А и често се случва посочените от нея доводи да накарат него да си мисли, че ТЯ не е доволна от връзката помежду им, и иска да намери заместител в лицето на едно малко същество, нуждаещо се от любовта и грижите и.

Нерядко се случва да не се стигне до консенсус. Тогава всеки един от партньорите трябва да се замисли дали е готов да остане с любимия, но да се лиши от второ дете, или пък дали ще понесе по-добре раздялата, отколкото още един път напикани памперси и безсънни нощи.

Основните страхове, които мъчат мъжа при дилемата дали да има второ дете или не са следните:

Страхува се да поеме отговорност – появата на бебе ще промени до известна степен начина му на живот и той добре знае това от опита си с първото. Не желае да пренебрегне задоволяването на личните си потребности. Страхува се от евентуална финансова нестабилност, която може да доведе до ситуация, в която не може да издържа по-голямото си семейство.
Не иска да остарява – мъжете приемат появата на дете и неговото израстване като сигнал за тяхното собствено остаряване. А това си е голям страх.
Несигурен е в любимата си жена – възможно е мъжът да се е разколебал в отношението към партньорката си и да мисли за раздяла с нея. Затова не иска още по-сериозно обвързване. Едно дете е достатъчен ангажимент за момента.
Детето е заплаха – мъжът се страхува, че след като жена му роди втори път, вниманието към него още повече ще намалее с оглед на грижите, които тя ще полага за бебето и първият им наследник.
Ако ТОЙ помисли върху страховете си, а ТЯ им обърне достатъчно внимание и се опита да го разбере, дилемата да създадат ли второ дете или не, ще се реши възможно най-безболезнено за любовта им.


В брака се правят компромиси, но разумни. Няма място за инат и надмощие. Искреността в споделянето – да се каже всичко, което мислите, от което се страхувате, което не харесвате един в друг, без да се карате и без упреци, е сред най-важните неща. Но основното е, че детето трябва да се чувства желано и обичано и от двамата родители.


от Захарина Савова на фев 11, 2011 коментара0 коментара

2 коментара: