Вампирът Виторио

Романът е на този адрес:
http://coolserials.18.forumer.com/a/_post4512.html





ГЛАВА 1
КОЙ СЪМ АЗ, ЗАЩО ПИША И КАКВО ПРЕДСТОИ

Когато бях малък, сънувах ужасен сън. Сънувах, че държа в ръцете си отрязаните глави на по-малките си брат и сестра. Те бяха все така живи и безмълвни, с големи примигващи очи и зачервени бузи, а аз бях толкова ужасен, че не можех да промълвя и дума, подобно на тях самите.

Този сън се сбъдна.

Но никой няма да плаче за тях или за мен. Погребани са безименни под пет изминали столетия.

Аз съм вампир.

Името ми е Виторио и в момента пиша това в най-високата кула на разрушения замък на върха на планината, където съм се родил — в най-северната част на Тоскана, най-красивото кътче в самото сърце на Италия.

Подаръкът ни от Samsungmobile

Преди Коледа джуркахме в един купол едни Снежанки ,дядо Коледовци, елени ,с дъщеричката ми.
И На 18.12.2009 станахме дневен победител .
Ето и подаръкът.
Не знаем сега ,на кого е новият телефон,всеки вика мой ,мой, той е мой.
Па аз го пипнах само веднъж и като наизлизаха едни ти ми икони по екрана, не знае мъжо как да ги махне от там.
Телефона май ще е на Геви.Може би !?!

Изпробваните рецепти (от мен) за кекс

Чуден кекс


продукти:
5 яйца
2ч.ч захар
1 ч.ч. топла вода
1ч.ч. олио
3 ч.ч. пресято брашно
1 бакпулвер

1 ванилия, 2 с.л. какао, орехи, стафиди ,пожелание



Яйцата и захарта се разбеват до побеляване и постепенно се прибавя топлата вода, олиото три непрекъснато разбиване .След това се прибавя брашното смесено с бакпулвера и ванилията(след прибавяне на брашното сместа се разбърква само с лъжица)
От така получената смес се отделяедна част ,изсипва се в купичка и се смесва с какаото.В намаслена и обрашнена тавичка се изсипва половината смес-върху нея се насипва оцветената с какао смес и се поръсва с орехите. Добавя се и останалата смес.Пече се в предварително загрята фурна при 180 градуса, на скарата поставена на 10 сантиметра от долната част на фурната.Пече се за около 40-50 мин.








Кекс

продукти:
4 яйца
1и 1/2 ч.ч захар
4с.л. топла вода
4с.л. олио
2ч.ч. брашно

1 шепа стафиди, ванилия какао или безвреден оцветител пожелание.

Яйцата се разбиват на пяна .Добавя се захарта и отново се разбива. Добавя се и топлата вода, която ускорява разтварянето на захарта.Накрая при бавни обороти се прибавя олиото ,след това брашното.Във намаслена и обрашнена форма се изсипва 1/2 от готовото тесто, поръсват се стафидите,и се изсипва останалото тесто. Пече се на 180 градуса в предварително загрята фурна,Скарата се поставя на 10 сантиметра от долната част на фурната.Пече се за около 40-50 мин.

Ние и бацилчетата

Народно: Бацил е също така и наименуванието на микроб. Когато човек е болен той може да зарази с 'бацили' останалите около него. Научно: Пръчковидни, спорообразуващи бактерии


















http://www.youtube.com/watch?v=1tBOmG0QMbA&feature=related

Модерен

Как­во пред­с­тав­ля­ва мър­зе­лът ?

Мър­зе­лът се оп­ре­де­ля ка­то лип­са на же­ла­ние за дви­же­ние и ра­бо­та. Про­я­ви­те на мър­зел при раз­лич­ни­те хо­ра са раз­лич­ни и за­ви­сят от ин­ди­ви­ду­ал­ни­те им ка­чес­т­ва. Те­зи, ко­и­то са по-ди­на­мич­ни, мно­го ряд­ко се от­да­ват на без­дейс­т­вие, до­ка­то при дру­ги то­ва е пос­то­ян­но със­то­я­ние.




Има хо­ра, ко­и­то не се за­мис­лят как­ва е при­чи­на­та да из­пад­нат в та­ко­ва със­то­я­ние. Дру­ги оп­рав­да­ват мър­зе­ла си с ре­ал­ни жи­тейс­ки проб­ле­ми или пък с вре­мен­ни здра­вос­лов­ни не­раз­по­ло­же­ния ка­то умо­ра, из­то­ще­ние, лип­са на мо­ти­ва­ция, страх. Фи­зи­чес­ка­та умо­ра и об­що­то усе­ща­не за сла­бост и ле­ни­вост нап­ри­мер, при нас­тин­ка или фи­зи­чес­ко на­то­вар­ва­не, мо­же да е при­чи­на за не­же­ла­ни­е­то за дви­же­ние и ра­бо­та. От дру­га стра­на, ин­тен­зив­ният ин­те­лек­ту­а­лен труд мо­же да до­ве­де до ин­те­лек­ту­ал­на умо­ра, по­ра­ди пре­то­вар­ва­не­то с ин­фор­ма­ция. То­ва са със­то­я­ния, в ко­и­то чо­век из­па­да, но да­ли мо­же да ка­жем, че са про­я­ва на мър­зел?
Пред­пос­тав­ки­те за про­я­ви­те на мър­зел мо­же да се тър­сят в про­це­са на раз­ви­тие. Нап­ри­мер, ко­га­то ед­но де­те е свик­на­ло не­го­ви­те пот­реб­нос­ти да бъ­дат за­до­во­ля­ва­ни, не е ос­та­вя­но са­мо да се спра­вя или са за­до­во­ля­ва­ни нуж­ди­те на ро­ди­те­ли­те, а не не­го­ви­те, то­га­ва то не е адап­тив­но към сре­да­та и про­я­ви­те на мър­зел мо­же да ста­нат лич­нос­т­на ха­рак­те­рис­ти­ка. Мно­го чес­то ро­ди­те­ли­те на­каз­ват, заб­ра­ня­ват или не раз­ре­ша­ват на де­те­то да пра­ви как­во­то ис­ка. Ако в про­це­са на въз­пи­та­ние заб­ра­ни­те им не са би­ли под фор­ма­та на обяс­не­ния, де­те­то се чув­с­т­ва не­си­гур­но, не­у­ве­ре­но, не­раз­б­ра­но и неп­ри­е­ма­но от близ­ки­те си, ко­е­то не­ми­ну­е­мо по­раж­да стре­меж към са­мо­и­зо­ла­ция и не­же­ла­ние за дейс­т­вие. Ко­га­то де­те­то се рад­ва на по-ли­бе­ра­лен въз­пи­та­те­лен ре­жим, кой­то му поз­во­ля­ва да се учи от греш­ки­те си, да­ва му се пра­во на из­бор и емо­ци­о­нал­на си­гур­ност, то­га­ва то е по-спо­соб­но да се из­п­ра­ви пред ре­ал­ност­та, до­ри и тя да не е при­ят­на и да има по-мал­ко съп­ро­ти­ви сре­щу дейс­т­ви­е­то.

Ко­га­то се раз­г­леж­да по­ве­де­ни­е­то на чо­век и се ана­ли­зи­ра, е не­об­хо­ди­мо да се изяс­нят мо­ти­ви­те му. Та­ка мо­же да се оп­ре­де­ли да­ли е слу­чай­на или за­ко­но­мер­на за не­го да­де­на пос­тъп­ка и да се пред­ви­ди въз­мож­ност­та за ней­но­то пов­то­ре­ние. Ос­но­вен мо­ти­ва­тор на по­ве­де­ни­е­то са пот­реб­нос­ти­те. При за­до­во­ля­ва­не­то на ед­на пот­реб­ност се ос­во­бож­да­ва мно­го пси­хич­на енер­гия.След задоволяването на потребността Азът се отпуска: това е краят на един цикъл-задоволяването на потребността води до отпускан,отново осъзнаване на желание, движение, удоволствие, отпускане(jова е пулсацията на живота)


В психологията мързел е отсъствие на мотивация и воля. Има също така и предположение, че степента му у един човек може да е зададена генетично и се свързва също така с нерешителност, страх и други негативни чувства. Ако не е предизвикан от сериозни психологични проблеми, се лекува с организация, възпитание и самовъзпитание.

Картички

http://www.hera.bg/

Нарисувай сам

Рисуването е добра профилактика

Удивително е колко много могат да разкажат за нас такива дреболии, като небрежно начертаните върху листа рисунки или просто абстрактна картинка от линии, нахвърляни по време на телефонен разговор! Работата не е в художествените способности, а на първо място – в характера, настроението и здравето на рисуващия.

Защо произволните драсканици, които правим, без да се замисляме, носят толкова информация? Тайната е в това, че нашите особености постоянно се проявяват във всичко, което правим. Но ние често не ги забелязваме.

А рисунката е прекрасен начин да проявим индивидуалността си. В нея в символична форма се отразява всичко, което вълнува човека, дори той да не го осъзнава. Лошото настроение, предизвикано от хронични или остри соматични заболявания, също може да се разпознае по рисунките и на възрастните, и на децата.

Малкото дете, на което и речта не е оформена докрай, често не може да разкаже с думи това, което го вълнува или го боли. Но всичко това се отразява в рисунките му, по които може да се определи наличието и даже локализацията на соматичните заболявания.

Рисуването е полезно не само като средство за диагностика, но и за лечение. И децата, и възрастните с помощта на рисунките интуитивно се стремят да свалят напрежението и да изразят чувствата си.

От биографиите на великите художници е видно, че са създавали знаменитите си творения в най-емоционално наситените си периоди.

ПО РИСУНКИТЕ МОЖЕ ДА СЕ ОТГАТНЕ СИЛАТА НА ЕНЕРГИЯТА
Обърнете внимание колко съставни части изобразяват хората в рисунките си. Някои правят само контури, минимално количество детайли, без щриховки и допълнителни линии. Други обрисуват всеки елемент, усложнявайки илюстрациите си с допълнителни детайли.

Колкото повече са съставните части и елементите, толкова по-високо е нивото на енергия. В обратния случай можем да направим извод за икономия на ресурсите, астения, умора и хронично соматично заболяване, отнемащо всички сили. За това можем да съдим и по слабостта на линията.

Ако тя е едва видима моливът се движи по листа без натиск, това говори за намален имунитет на организма на рисуващия. Но и противоположният вид на линиите - дебели, със силен натиск, не говори за безупречно здраве.

Рязко нанесените линии, които понякога могат да се видят от обратната страна на доста дебела хартия, са признак на тревожност. Представете си ръката, която рисува такива линии: тя е много напрегната по време на натиска на молива върху хартията.

Интересно е да се проследи какви детайли са нарисувани с особено силен натиск, тоест с какво точно е свързана тревогата.

КАКВО ВИ Е НА ДУШАТА?
Разгледайте картинките си, които погрешно смятаме за незначителни драсканици. Какво е изобразено на тях? Това ще ви помогне да анализирате душевното си състояние.

СПИРАЛИ, КРЪГОВЕ, ВЪЛНООБРАЗНИ ЛИНИИ
Чуждите проблеми не ви интересуват. В този момент трябва да внимавате да не избухнете и да нанесете обида на някого.

ЦВЕТЕНЦА, СЛЪНЦЕ, ГИРЛЯНДИ
На душата ви не е толкова радостно, както на рисунката. Вие мечтаете за приятелство и нежност, а думите “Обърни ми внимание!”, които ви стоят върху езика, неволно пренасяте върху хартията. Побързайте да се срещнете с приятели!

МРЕЖА
Най-вероятно се намирате в неловко положение. Всяка дебела линия е атака, която не се решавате да предприемете. Ако накрая оградите рисунката си, това означава, че с проблема е приключено, решили сте да преглътнете обидата. А това е опасно: в душата се натрупва разочарование.

РИСУНКА КАТО ТАПЕТ
Острите ъгли и плавните овали се съединяват в мотив, повтарящ се до безкрайност. Скучно ви е, омръзнал ви е телефонният разговор, а може би - целият ви начин на живот.Разрушете еднообразието, което ви действа угнетяващо.

КРЪСТОВЕ
Те изразяват чувство за вина. Нещо ви потиска. Или се самообвинявате, или събеседникът ви е упрекнал.

ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ
Имате ясни цели и убеждения, почти никога не скривате намеренията си и рядко изпитвате страх пред противниците, конкурентите. Колкото по-ъгловати са геометричните форми, толкова сте по-агресивни, макар външно да не ви личи. Постарайте се да гледате по-просто на нещата.

ПЧЕЛНИ КУТИЙКИ
Те говорят за стремеж към спокойствие, хармония, подреден живот. Могат да означават и желание за създаване на семейно гнездо. Вероятно проблемът ви е нежеланието да признаете пред самите себе си съществуването на такава мечта.

ШАХМАТНО ПОЛЕ
Видимо вие сте се оказали в доста затруднено положение. Мечтаете да намерите ясен и надежден път, който да ви изведе от него. В този момент не трябва нищо да скривате, да премълчавате. Ако такива изображения се появяват често, вероятно страдате от скрити комплекси.






Венета Дочева рисува само с акварел. Картините й разкриват онази вътрешна, стаена в нея виталност и доброта, нежност и мъдрост, които чрез изкуството си открива и показва на другите. Рисуването за нея е начин на опознаване на света, който я заобикаля, начин да изрази това, което чувства.
Изображението по-долу се намира на адрес: euro2001.net/.../atelie_89.html

Нарисувани личица

НАИСТИНА ЛИ Е ЩАСТЛИВО "ЩАСТЛИВОТО НИ ДЕТСТВО"?

НАИСТИНА ЛИ Е ЩАСТЛИВО "ЩАСТЛИВОТО НИ ДЕТСТВО"?

“Дайте ни най-добрите майки, и ние ще станем най-добрите хора”
Жан Паул

“От хилядите оръжия, като изкуство, наука и опит, с които ние, възрастните, разполагаме, детето не притежава нито едно. То няма нищо друго, освен мъничкото си, незащитено, оголено сърце, което ние с лекота можем както да облагородим, така и да унищожим.”
Франц Хорн

Всяко съвремие, всеки настоящ миг във всяка лична съдба се бои от бъдещето и идеализира миналото. Казаното е валидно за цели нации и поколения, които носталгично копнеят по добрите стари времена, но в случая това е безразлично, в случая нас ни интересува конкретният човек - не и абстрактното човечество. Колкото и благополучно да е текущото ни битие, колкото и щастлив да е актуалният ни живот, миналото ни тегли и мами, маха ни с бяла везана кърпичка от вълшебния остров на детството. В нашите възрастни очи това детство изглежда романтично, непорочно и свято. Едно детство, чиято невъзвратимост му придава особен чар, краси го с един ореол, който, както ще видим след малко, е по-скоро въобразен, отколкото действителен.
Не само всяка психоанализа - и всяка психотерапия започва с разнищване на детството. Когато в рамките още на първия психотерапевтичен сеанс пациентът заразказва, както обикновено става, колко безгрижно и ведро са преминали детските му години, всеки сериозен психиатър наостря уши. И от собствен лекарски опит, и от класиците на психоанализата той знае, че такова нещо няма. Не, пациентът не лъже - той искрено вярва, че споменът му е не подвеждащ, а добросъвестен, че детските му години действително са обетован остров на блаженството. Защо и как се стига до това радикално разминаване между спомена и реалността - защо представите ни остават така безнадеждно далеч от истината?
Никой не тръгва към кабинета на психиатъра с бодра стъпка и леко сърце. Решението да потърси психотерапевтична помощ е решение тежко, то изисква много смелост и сили, пътят към него минава през мъчителни въпроси и тровещи съмнения. Малцина са онези, които развиват волята да доведат този път докрай и това са, колкото и парадоксално да изглежда на пръв поглед, психически най-здравите и силни личности, онези, които са намерили самочувствието да признаят пред себе си, че в привидно изрядния им живот има нещо гнило. Потърсилият психотерапевтична помощ вече е направил една решителна крачка: осъзнал е и е признал (преди да го признае пред терапевта) пред себе си, че го мъчат тежки проблеми, проблеми, срещу които той е беззащитен и сам. А щом настоящето е така потискащо, предстоящото плаши. детството се превръща в единствено убежище от тази тревожност и потърпевшият интуитивно търси подслон в него (а потърпевш е на практика всеки от нас - Скот Пек счита, че на десет хиляди граждани се пада само един-единствен уравновесен и психически напълно здрав). Без това убежище той неминуемо би се превърнал в духовен бездомник. Така детството (и особено ранното детство), в което се коренят почти всичките ни неблагополучия и тревоги като възрастни, неусетно влиза в ролята на наш закрилник. Една закрила, която е не само нетрайна и несигурна, а направо измамна.
Както е измамна и идиличността на детските години. Многото илюзии относно детството са не само безполезни, а и опасни - те са сериозно препятствие пред всяка психотерапия, която по правило започва с демитологизиране на детството. Споменът, нереалната представа, която сме градили и укрепвали години, десетилетия наред, упорито се съпротивлява на този процес - човек е така устроен, че брани илюзиите си по-ожесточено и от истините.
Трудно, обидно, болезнено е да признаем, че като деца не сме били достатъчно или подобаващо обичани от собствените си родители, че след като първоизточник на всичките ни терзания на зряла възраст е отсъствието или недостигът на любов като деца, значи тази любов не е присъствала убедително и в собственото ни детство, значи близките ни не са съумели така да ни подготвят психически, така да ни заредят с любов, че да бъдем достатъчно силни и устойчиви за проблемите и изпитанията, пред които биографията ни несъмнено ще ни изправи. Подготовката за тези проблеми и изпитания се постига не чрез сурови спартански уроци, не чрез наказания и лишения, не дори чрез книжни образци и примери, а преди всичко чрез любовта, която може да обезпечи и обезпечава (за съжаление далеч не винаги) само домашното огнище. Тъкмо тази любов, която по навик считаме за най-естественото нещо на света, която във всички случаи ни се полага и за която си мислим, че я получаваме едва ли не априори, често-често отсъства от детската ни съдба. В бъдещия ни път това отсъствие обикновено има драматични, за да не кажа трагични, последици. То не може да бъде компенсирано и обезщетено от съкровените ни интимни изживявания във възрастта на любовта, защото неполучилите родителска любов като деца не са в състояние да възприемат, да изживеят пълноценно и една любовна връзка. Съдействие в тези многобройни случаи може да окаже само дълбинна психотерапия, която далеч не винаги е достъпна - дори в най-проспериращите европейски държави. Положението в България пък е жива скръб. По идеологически, по доктринерски съображения години, десетилетия наред имената на Фройд и Юнг бяха административно забранени. За психоанализа партийността в науката и изкуството не искаше и да чуе - редом с кибернетиката и генетиката тя бе официално провъзгласена за “буржоазна лъженаука”. Този железен догматизъм под суровата сянка на партията-ръководителка днес си отмъщава закономерно. Модерна психиатрия (както между впрочем и модерно гражданско общество) не може да бъде изградена за броени години демокрация, опитни психотерапевти не се произвеждат на конвейер за 4 - 5 години в рамките на един университетски курс. А, пришпорени от ежедневния стрес, технократичните ни времена претоварват и амортизират ден и нощ психиката ни. Подготовката на компетентни терапевти е скъпа, скъпа е респективно и терапията. За гладуваща и студуваща България това обстоятелство нагнетява допълнително обстановката, то превръща психотерапията в кастова привилегия за малцината новобогаташи. А до съзнанието, че едно оптимално, едно стоплено от родителска любов детство може да облекчи проблема и да ни спести ненужни, деструктивни (за разлика от нужните, от конструктивните, от изграждащите ни) страдания, ние изобщо не сме стигнали - нито в индивидуалното, нито в социалното си битие.
Отново се връщам към популярната представа за детството като период на безгрижно щастие, защото считам, че от нея тръгват най-суровите изпитания в зряла възраст. Детство значи израстване - физическо и психическо. Докато за физическото ни израстване се грижи природата така, че то става без наше съзнателно участие, психическото ни израстване е процес труден и сложен. Този процес има един предан спътник - болката. Да растеш психически значи непрекъснато да пътуваш през времето и пространството във всичките му духовни измерения. На практика това ще рече непрекъснато да изоставяш стари поведенчески структури и модели и да усвояваш нови. Раздялата със старите стереотипи причинява болка - болка причинява и усвояването на новите форми. Тази болка не предоставя алтернатива - да си я спести човек, значи да си спести собственото развитие. На практика с много от нас се случва тъкмо това: на цената на спестената болка те просто прекратяват преждевременно духовната си еволюция, отказват да пораснат, засядат в някоя недозряла възраст като в окоп и не помръдват ни крачка напред - цял един живот. После онези от тях, които придобиват някаква обществена известност, се надпреварват да разказват по интервюта колко са горди, че и до днес са си останали деца. Казано по-откровено, подобно изявление ще рече, че са спрели да се развиват, че са преустановили нейде в началото или по средата на земния си път собствената си духовна еволюция. В изследванията си Пиер Дако установи, че средната психологическа възраст на нашите съвременници е 12 години. Цел и смисъл на живота е не да си останеш дете, а да се развиваш, да растеш непрекъснато, непрекъснато да разширяваш духовните си хоризонти. Което ще рече, че във всеки момент от живота си човек трябва да бъде адекватен на възрастта си. Да си на зряла възраст с психиката на дете е точно толкова неестествено (за да не кажа противоестествено), колкото и да си на детски години с психиката на възрастен. Така че копнежът на неизброими писатели, философи и особено поети за вечно детство е деструктивен и несъвместим със собственото ни съзряване. Добре би било, разбира се, всеки от нас да съхрани, да вземе със себе си най-хубавото от всяка възраст, но само за да го обогати и доразвие попътно с богатството и мъдростта на собствения си екзистенциален опит.
В противен случай детството ще го обременява, ще го задържа и дърпа назад, ще спъва пътя му на усъвършенстване, на себесъздаване. Този процес Морган Скот Пек окачествява като непрекъснато, неуморно, доживотно сверяване и пресверяване на личната пътна карта - така че във всеки момент на биографията ни тази карта да отговаря както на промените във външния свят, така и на промените в нас самите. Това приспособяване, това ежедневно адаптиране между личност и среда е процес динамичен и интензивен, който изисква много конкретна, оперативна работа, много усилие. А усилие предполага сила. Собственото име на тази сила е живот, а неин първоизточник - родителската любов. Една любов, която няма да ни спести болката на израстването, но ще ни помогне да я понесем по-невредими. За модерната психиатрия няма съмнение, че зад почти всяка психиатрична диагноза се крие едно необичано дете. Една любов, която на всяко дете се полага по правило. И която то получава понякога по изключение.

Елисавета Василева, психолог