и да го разглезиш

Красимир Дончев · няма да напиша, че текста е глупав, защото това ще породи контрареакция, а целта на коментара ми не е такава това да даваш на детето си нещата, които поиска и които си решил, че можеш да му дадеш, и да го разглезиш са две грамадно различни неща. един умен тип (вече покойник) ми даде една удивително проста дефиниция на понятието "цивилизовано поведение" и това е - да контролираш силата (и най-вече деструктивната част от нея), която притежаваш. заради това, танцуването по ръба на "да дам ли и ли не", "да се съглася ли или не", "да отстъпя или не" е трудно и не се подчинява на рецепти и генерализация от типа "ние така или ние онака". те са най-малкото несъстоятелни. изграждането на самоосъзнаването на детето до човек способен да контролира поривите на емоциите си и егото си е бавен и индивидуален процес, за който може да има някакви напътствия, но няма универсален алгоритъм. условието, без което не може е родителите да са грамотни по темата и да имат "третата" гледна точка (т.нар God's view или "поглед отгоре") по време на всеки акт на възпитание. друго условие е да не забравят нито за миг, че практически всяка секунда прекарана с детето е акт на възпитание и всяка издънка в личното им поведение се копира незабавно в детската memroy card. и до тук ще спра, защото останалото е изключително индивидуално - усещане за енергията на детето, разбиране на причината за реакциите му (които учудващо често са просто симптом на умора), начините за смекчаване на кризата (които понякога се свеждат само до една топла прегръдка, а не непременно "даване" на пожеланото) и прочее ако родителя възпитава детето си ръководен от егото си и неосмислените шаблони описани в статии като тази, която коментирам, шансовете да изгради разглезен тиранин са много обещаващи

Коледно с картички

http://su-media.s3.amazonaws.com/media/catalogs/2016%20Holiday%20Catalog/Holiday16_en-US.pdf

Картички - идеи

http://postris.com/list/159/15-easy-origami-tutorials-for-anyone-to-follow/

Просто и нагледно за това как ние самите сме готови да погубим живота си.

– Тук ли е опашката за жертвоприношение?

– Тук, тук! Вие сте след мен. Аз съм номер 852, а вие – 853.

– Олеле… И кога ще ми дойде редът?

– Не се безпокойте, бързо върви. Вие в името на какво искате да принесете жертва?

– В името на любовта. А вие?

– В името на децата. Децата ми са всичко, което имам!

– А какво ще жертвате?

– Личния си живот. Само да са здрави и щастливи децата. Всичко им давам. Един добър човек искаше да се омъжа за него – отказах му. Как ще им доведа вкъщи пастрок? Оставих любимата си работа, защото беше далеко от дома. Започнах като лелка в детската градина, да са ми пред очите, да ги наглеждам, да са чисти и нахранени. Всичко за децата. За мен – нищо.

– О, разбирам ви. Аз искам да си пожертвам връзката. Разбирате ли ме, вече нищо няма между мен и мъжа ми. Той си има друга жена. И в моя живот се появи друг мъж, но… Само ако мъжът ми си беше тръгнал пръв! Обаче той не се мести при нея. Плаче… Казва, че е свикнал с мен. Мен ми е мъчно за него. Плаче! Так и живеем…

Вратата се отваря и се чува глас: «№ 852, заповядайте!».

– Е, хайде, аз влизам. Така се вълнувам. Ами ако не ми приемат саможертвата?

№ 853 се свил на кравайче и си чака реда.

Времето тече бавно, но ето – най-сетне № 852 излиза от кабинета.

– Какво стана? Приеха ли ви саможертвата?

– Не… Има изпитателен срок. Върнаха ме да помисля още.

– А защо? Защо не веднага?

– Ами питаха ме: „Хубаво ли си помислихте преди да поискате това? Все пак завинаги е!“. Казах: „Нищо! Децата ще пораснат, ще оценят какво е пожертвала майка им заради тях“. Пуснаха ми един филм в кабинета. Доста странен. Май за мен беше. Децата вече бяга големи в този филм. Дъщерята се беше омъжила през девет земи в десета. Синът звънеше един път в месеца под строгия поглед на снахата, която говореше през зъби…Питам го: „Защо така с мен се отнасяш, сине, какво съм ти сторила?“. А той: „За Бога, не се меси в живота ни, мамо. Нямаш какво да правиш ли?». А какво да правя, аз цял живот освен с децата с друго не съм се занимавала? Децата ми май не са оценили жертвата ми. Напразно ли съм се старала толкова?

От вратата на кабинета се чува глас: „Следващият № 853!“.

– О, сега съм аз… Доста ме наплашихте вие. Хайде, влизам!

– Заповядайте, седнете. Какво принасяте в жертва?

– Връзката си…

– Ясно… Я да видим.

– Ето… Вижте, тя не е много голяма, но е симпатична. И е сравнително нова, неизносена, ние се запознахме преди половин година.

– В името на какво искате да пожертвате връзката си?

– За да запазя семейството…

– Чие семейство, вашето ли? Налага ли се?

– Ами да! Мъжът ми има любовница, дълго време вече ходи при нея, лъже, нямам сили вече.

– А вие?

– Какво аз? Появи се в живота ми друг човек, имаме връзка.

– Връзката с него ли искате да пожертвате?

– Да… За да запазя семейството.

– Нали казвате, че мъжът ви има любовница, а вие – друг мъж. За кое семейство говорите?

– Ами още сме женени по документи, значи сме семейство.

– Значи това ви устройва?

– Не! Как може? Все плача и преживявам.

– Но да промените нещата и да започнете официално нова връзка не желаете, така ли?

– Ми не е толкова дълбока новата връзка, ей така – за прекарване на времето е. Няма да ми е жал за нея.

– Щом е така, направете вашата саможертва.









– Казаха ми, че давате някакъв филм тук. За бъдещето. Защо не ми го пуснете и на мен?

– Филмите са различни. На някого пускаме филм за бъдещето, на друг – за миналото… На вас ще пуснем филм за настоящето. Гледайте.

– О, Боже! Та това съм аз. Ужасно изглеждам. Не, не е истина, аз се грижа за себе си.

– Ето как душата ви се проектира върху външността ви.

– Прегърбени рамене, устните увиснали надолу, очите мътни, провиснали коси…

– Така изглеждат хората, когато душата плаче…

– А това момче кое е? Добре изглежда… Притиска се в мен!

– Не го ли познахте? Това е мъжът ви, в проекцията на душата.

– Що за глупост? Мъжът ми е възрастен човек.

– В душата си е дете. И се притиска към майка си…

– Той и в живота е такъв. Все да се присламчи, да се докопа.

– Значи, не вие към него, а той към вас?

– Аз от малка знам – жената трябва да е по-силна, по-мъдра, по-решителна. Тя трябва да ръководи семейството и да насочва мъжа си.

– Силната, решителна и мъдра мамичка трябва да ръководи своето момче-мъж. Така излиза. И да му се поскара, и да го приласкае, и да прости. А вие какво искахте?

– Но аз не съм му майка, а жена! А във филма той е толкова виновен. И отново ще хукне при онази повлекана, а аз въпреки всичко го обичам!

– Разбира се, нали момчето ще си поиграе в пясъчника и ще се върне у дома. При любимата мама. Ще поплаче в престилката й, ще се извини… И ето го краят на филма. Да приключваме срещата. Ще жертвате ли любовта си? Не размислихте ли?

– А защо не ми показахте бъдещето?

– Защото го нямате. При такова настояще вашият „малчуган“ ще избяга, ако не при друга жена – към болест някоя. Или изобщо в нищото. Ще намери начин да изпълзи из под майчината пола. Той също иска да порасне.

– Но аз какво да правя? Заради какво да се саможертвам тогава?

– Вие решавате. Може би ви харесва да сте майка. Повече, отколкото да сте жена.

– Не! Искам да съм любимата жена!

– Мамичките също понякога са любими жени. Е, какво? Готови ли сте да се саможертвате? За да запазите това, което имате и мъжът ви да си остане момченце?

– Не… Не съм готова. Трябва да помисля.

– Разбира се, ние даваме време за размисъл.

– А съвети давате ли?

– Охотно и с удоволствие.

– Кажете ми, моля. Какво трябва да направя, за да порасне мъжът ми?

– Вероятно да престанете да бъдете мамичка. Да се обърнете с лице към себе си и да се научите да бъдете жена. Жена. Съблазнителна, вълнуваща, загадъчна, желана. Такава, на която се пеят серенади и се подаряват цветя, а не такава, на която и плачат в пазвата.

– Мислите ли, че ще помогне?

– Обикновено да. Но само в този случай, ако изберете да сте Жена. Ако ли не, заповядайте отново. Връзката ви с мъжа извън семейството е забележителна, ще я вземем с удоволствие. Знаете ли колко хора по света мечтаят за такава връзка? Така че, ако решите да пожертвате тази връзка в полза на нуждаещите се – заповядайте.

– Ще помисля…

№ 853 разтреперана излиза от кабинета здраво притискайки към гърдите си връзката, която е искала да пожертва.

№ 854, треперейки от вълнение, влиза в кабинета.

По -малко консумирай, повече рециклирай

 

   Креативността ми е начин да изразя себе си и да отправя послание, а в него всички да открият себе си и да изградят стил. Промяна е за мен, семейството, за хората с които общувам. Започвайки с малки стъпки, изразявайки го чрез бижута и аксесоарите от рециклиран текстил, които правя сама.

   Бижутата от материали, които рециклирам и цветни чорапогащници, с тези цветни акценти придавам на обикновената туника или рокля съвсем нов облик освежавайки цялостната визия от базови модели.
   В модата няма нищо забранено, така че експериментирайте с комбинациите, стига да се чувствате добре.

   Любимата ми черта, която искам да подчертая с аксесоарите е да покажа, че съм цветна и иновативна, посланието, което искам да предам, че за да изглеждаш добре не нужно да е  е помпозно. 

най - важното,  по -малко консумирай, повече рециклирай !

Красимира Василева Димитрова

Приятелството е особен вид любов.

        Приятелството е особен вид любов. Няма договор, който да ви обвързва заедно, няма правило, според което да се обичате безусловно и няма пресилено обвързване, освен това, кое- то ти самата си готова да вложиш в приятелството ви.
       Всички имаме нужда от някой, пред който да можем да пеем песни с цяло гърло, без да се притесняваме какво ще си помисли.
       С малките ви "вътрешни" шеги са си само ваши и околните дори не разбират какво се е случило.

       С многото уважение!

       С това, че нещата просто се случват  без да  казват или правят нещо определено. 

       Може би, това са  малка част от причините, поради които приятелствата ни са толкова ценни. Защото в края на деня, след трудности в работата  или други проблеми, избираме хората, които искаме да са около нас и те са тези, които си струва да запазим близо.

Направка занимавка