Свободата е несигурна предопределеност. Предопределено ни е да бъдем свободни, но ни е дадено и правото на избор, което прави тази предопределеност несигурна. Свободата е колкото желание, толкова и воля, творчески акт и изтънчено творение. Тя изразява човешката непримиримост, тя отличава човека.
Каква е разликата между свободата като възможност за действие и свободата като липса на ограничение?
Хората са осъдени да бъдат свободни, свободата е преддаденост. Тя не може да се избегне, защото е всичко. Не свободата е за човека, а човек обслужва свободата. Тя е безразлична пред избора между добро и зло.Свободата преди всичко вътрешно понятие ,ли е?
Знанията,ли ни правят свободни?
Или свободата е естествено право на човека и тя като закон определя взаимоотношенията на хората по всяко време и при всички обстоятелства. Свободата е ценностния смисъл на нашите действия, чиято граница е другият човек. Свободен съм, следователно търся и правя добро.
Но може ли ,да се окаже и опасност, да накара човека да се чувства безсилен и уплашен, когато не знае как да ръководи постъпките си и да осъзнае своята индивидуалност?
четвъртък, 28 октомври 2010 г.
петък, 22 октомври 2010 г.
петък, 15 октомври 2010 г.
петък, 8 октомври 2010 г.
четвъртък, 7 октомври 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)